Loss and (re)Gain: The subject in the Postmodernist Novel, Елка Симеонова, УИ „Св. св. Кирил и Методий”-Велико Търново, 2008

Loss and (re)Gain: The subject in the Postmodernist Novel

Автор: Елка Симеонова
Раздел: Езикознание, лингвистика, семиотика, филология
Издателство: УИ „Св. св. Кирил и Методий”-Велико Търново
Народност: българска
ISBN: 9789545246333
първо издание, 2008 год.
меки корици, 172 стр.
Цена: 6,00 лв

Обект на конкретен анализ в монографията са пет романа, публикувани между 1983 и 1992 г. Предвид сложността на текстовете и обхвата на изследването ще си позволя отново да обърна внимание върху благородната амбиция на авторката. Освен че посочва целите на изследването, встъпителната част на монографията поставя и въпроса за избора на произведенията, които ще са предмет на подробен прочит по-нататък. В съзвучие с постмодерния фокус на своята работа Симеонова подчертава условността на този избор, както и нежеланието си да включи избраните произведения в своеобразен канон на следвоенната британска литература. Уводната част на труда включва и обосновка на теоретичната база, чрез която се осъществява анализът на избраните литературни текстове. Симеонова определя подхода си към тях като "плуралистичен" и това отново показва, че нейния прочит е свързан със специфичните стратегии на постмодернистичното писане.
Част първа е посветена на изясняването на цялостната теоретична позиция на авторката. Третира се конструирането на субекта от Просвещението насам чрез представянето на различни подходи и виждания по въпроса. Казаното за обзора на тълкуванията на постмодерното и постмодернизма е в значителна степен валидно и за тази част от изследването: по въпроса за субекта и субектността е писано много и не би могло да се очаква от Симеонова да коментира всички вече изразени становища. По мое мнение тя трудно би могла да каже нещо ново по проблема.
Част втора на монографията съдържа анализи на пет постмодерни текста. Първият е пространен анализ на един от най-известните романи на Мартин Еймис. Самото заглавие на книгата, "Пари", иронично визира материализма на така омразната за повечето британски интелектуалци "епоха" на Маргарет Тачър. Симеонова умело анализира структурата на романа, като обръща нужното внимание на проблематизацията на уникалността на субекта в постмодерния контекст, пародирането на наследения от готическото писане и романтизма мотив за двойника и пр. Задачата й е донякъде улеснена от присъствието на метатекстови елементи в самия роман.
Следва въпросът за мястото на историята (или "историите") както във фикционалния свят на романа, така и в битието на хората от края на XX век. Тази част от монографията започва с кратък обзор на някои от водещите концепции за взаимоотношението между настояще и минало и за статута на истината в текстовото пресъздаване на последното. Обзорът е последван от задълбочен прочит на романа на Г. Суифт "Земя от водата." Симеонова проявява чувствителност към значимите нюанси в този текст, в който привидно реалистичният разказ за "малките" събития на ежедневието носи послания за "голямата" съдба на човечеството.
Следващият анализ е на романа "Дете във времето" от Иън Макюън: един текст, който влиза в преднамерено противоречиви отношения с "традициите" на британския роман. Тук отново е налице мнимо връщане към условностите на реализма. Същевременно се натъкваме и на характерното за 60-те, 70-те и 80-те години на XX век преосмисляне на готическото писане и противопоставянето му на комерсиалните романи и филми на ужаса. Чувствителността към различните видове романен дискурс се съчетава с изключителното разнообразие на третираните теми, които отново сочат назад към миналото, но също така имат пряко отношение към "епохата" на Маргарет Тачър. В своя анализ авторката отчита извънредната сложност на романа, като най-вече набляга върху тематичното му богатство.
В прочита на двата "женски" текста, който следва, отново проличава компетентността на Симеонова. Тя е запозната с основните дебати във феминистката критика, както и с теоретизирането на тялото и сексуалността. В резултат прочитът й на "Написано върху тялото" на Джинет Уинтърсън и "Призраци" на Ийва Фиджес се характеризира с висока степен на аналитичност. Като цяло той дава адекватна представа за многогласовостта и хибридността на разглежданите текстове.
Монографията завършва със заключение, в което Симеонова обобщава резултатите от своята работа. Вече обърнах внимание върху амбициозния обхват на изследването. Трябва да добавя, че монографията е написана на много добър английски език. Това само по себе си е предимство, тъй като я прави достъпна за специалисти по материята от целия свят.
Представеният от Елка Симеонова монографичен труд съдържа много доказателсрва за информираността и литературоведската компетентност на авторката. Приносните моменти са най-вече в анализите на петте романа, които представляват същинската му част.
Доц. д-р Людмила Костова