К. П. Мисирков: Дневник 5.VІІ – 30. VІІІ 1913 г., Съставители: Д-р Боряна Бужашка, д-р Зоран Тодоров, Държавен архив на РМ,Държавна агенция „ Архиви” РБ, 2008

К. П. Мисирков: Дневник 5.VІІ – 30. VІІІ 1913 г.

Автор: Съставители: Д-р Боряна Бужашка, д-р Зоран Тодоров
Раздел: Извори и документи, Македония. Македонско движение
Издателство: Държавен архив на РМ,Държавна агенция „ Архиви” РБ
Народност: българска
Преводач: Колектив
ISBN: 9789549800678
второ издание, 2008 год.
меки корици, 244 стр.
Цена: 20,00 лв

Двуезично българо - македонско издание.

През 2001 г. за първи път с общите усилия на Държавна агенция „Архиви" на Република България (тогава Главно управление на архивите при Министерския съвет) и Държавния архив на Република Македония беше отпечатано съвместно издание - документалният сборник „Революционните борби в Тиквешко". Макар тогава изданието да бе изненада за мнозина, ние бяхме убедени и времето доказа, че това е стъпка в правилната посока. Тази убеденост ни позволи да държим в ръцете си второ съвместно издание, резултат от усилията на нашите две архивни институции. Позволяваме си да припомним, че намеренията за неговата реализацията бяха обявени в началото на 2007 г. и не може да не сме доволни от положителния резултат.
И така читателят вече има възможност да се потопи в „Дневника" на К. П Мисирков. Длъжни сме съвсем ясно да кажем, че когато по щастливо стечение на обстоятелствата българските архиви се сдобиха с ръкописа на К. Мисирков и в колегиален разговор се оформи идеята за съвместно им издаване, никой още не беше се запознал подробно с текста. Бяхме само наясно с важността на личността на Мисирков за историята на Македония от една страна, а от друга с „непопулярността" на същия в България.
Не на последно място ни се иска да отбележим и да се надяваме, че непредубеденият читател ще забележи нашия стремеж да даваме възможност на желаещите да се запознават с документалното наследство, съхранявано в архивите.
Нека читателят да прочете автентичният ръкопис, който също носи своята доза субективност, и сам да поеме „отговорността" за тяхното тълкуване.

По едно щастливо стечение на обстоятелствата, в края на 2006 г. в един софийски антиквариат беше открит дневникът на Кръстю Мисирков. Той е озаглавил дневника си „Бележки за събитията на деня. Мемоари на К. П. Мисирков". На края на ръкописа отбелязва, че това са „Записки за България и руско-българските отношения". Дневникът се съхранява в Централния държавен архив в София .
Дневникът е в отлично състояние и е написан върху 381 номерирани от Мисирков голямоформатни страници, гъсто изписани с мастило. Листата са подшити в 16 отделни коли, или тетрадки, както ги нарича Мисирков. Към тях са приложени 22 неномерирани страници, оригинални и копия от негови писма до руски министри и ръкописа на статията му „Престижът на Русия на Балканите". Дневникът е саморъчно писан от К. Мисирков на литературен руски език, докато живее в с. Климентово, Ахтирска околия, Харковска губерния със семейството си.
За съществуването на този дневник се знаеше още от 1959 г., когато беше публикуван уводът към неговите „Спомени и впечатления", записвани от 8 до 17 август 1923 г. Същите са писани на ръка в тетрадка и са предадени от сина на К. Мисирков д-р Сергей Мисирков в Института за национална история в Скопие през 1956 г. На 8 август 1923 г. Мисирков разказва за срещата и разговора си с университетския професор Петко Стоянов, негов приятел от следването му в Санкт Петербург и с Николов от ВМРО. Дословно той пише: „Стана дума за моя дневник, воден от първия до последния ден (Букурещкия мир) на II балканска война в с. Климентово, Ахтирска околия, Харковска губерния (Русия), даден за съхранение при българския консул Б. П. Кисимов в Одеса, който напущайки консулството след преместване или освобождаване от длъжност, взел дневника ми със себе си и още в края на 1918 година ми съобщи, че дневникът ми се намира при него, но между това, сега [1923 г. - Бел. наша] ми каза че се е загубил."2 От тогава до 2006 г. дневникът беше в неизвестност. Антикварят, който ни го предаде също не можа да си спомни от кого го е получил преди повече от две години, предполагайки че „най-вероятно това са били негови наследници, изровили от някой таван ценния му ръкопис".
Този новоткрит дневник на К. Мисирков е още един изключително ценен ръкопис от неговото все още ненапълно издирено и проучено творчество. И въпреки че животът и делото му са добре проучени в македонската историография и са публикувани огромен брой изследвания, то в българската те не са били обект на сериозни проучвания. И наистина, докато в Република Македония за него има отпечатани студии, монографии, събрани съчинения, статии и други публикации, а същевременно се проведоха и няколко специални научни и международни конференции и кръгли маси, то в България са отпечатани малък брой публикации, от които по-голямата част са критични, а някои имат предимно публицистичен характер.