Алипия Генчов Влапков (21 юни 1856 - 10 август 1934г.) е възрожденски учител, митнически и финансов чиновник, главен секретар на Министерството на финансите от края на XIX и първата четвърт на XX век. Брат е на писателя Тодор Влайков. Завършил класното училище В Пирдоп, той се изкачва по стълбицата на йерархията в държавната администрация, благодарение на пословичната си честност, трудолюбие и самообразование.
Изключително принципен и отговорен към действията си, Алипия Влайков е пример за безкористно и всеотдайно служене на своя народ и Отечество. Показателно за авторитета и уважението, с които той се е ползвал, е фактът, че се пенсионира на 70-годишна възраст, рядък случай в българската обществена практика не само в онези години. В продължение на пет десетилетия като учител, управител на митници и висш държавен чиновник той усърдно се труди за възхода на страната си, за което получава заслужено признание - удостоен е с ордените "За заслуги" и "СВ. Александър". А в качеството си на дарител, е ненадминат до днес по помощта, която е оказвал на съгражданите си. Дълги години построеното с негови средства старопиталище в гр. Пирдоп се именува "Алипия и Неделя Влайкови".
Публикуваните в настоящето издание спомени са в основата на двете емблематични за творчеството на по-малкия му брат - писателя Тодор Влайков, произведения - сборника с очерци "Чиновничество и властници" и трилогията "Преживяното". Благодарение на тези записки народоведът пресъздава автентичната картина на родния си град от възрожденската епоха и на следосвобожденска България.
Спомените на Алипия Влайков са забележителни и с това, че разкриват генезиса на корупционните практики в българското общество през първите десетилетия на Третата българска държава. Тема, актуална и в наши дни.
