|
|
| Нашата
препоръка |
 |
|
Обречената любов на Ататюрк
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Български традиционни костюми в два тома. Том 1: Акварелите на художничката Евгения Лепавцова от Северна България
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Самота, извисена над делниците. Избрани и нови фрагменти
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| Език и идиолект
|
 |
Автор: Колектив
Раздел: Езикознание, лингвистика, семиотика, филология, Антикварни книги
Издателство:
Военно издателство
Народност: българска
ISBN: 9789545093623
първо издание, 2006 год.
меки корици,
296 стр.
Цена:
30,00 лв 
Прикачен файл:
|
Книгата е първото у нас многоаспектно лингвистично проучване на статуса на термина идиолект в различни изследователски парадигми. Въпреки че се употребява твърде често, терминът се приема за някаква даденост и не се дефинира прецизно както от лингвистите, така и от представителите на други клонове на хуманитарното знание. Авторите се обединяват около разбирането за идиолекта като лингвистичен модел, уникален за отделния носител на даден език или диалект. Те възприемат идеята, че прагматичният аспект на речта на индивида може да бъде определен като моите взаимоотношения с моя език.
Всеки човек си присвоява по свой начин своя език и този процес се извършва със самообозначаването на говорещия като Аз. Затова идиолектът е пряко свързан с категориите субект и субективност в езика. В идиолекта на отделния човек се формират разнородни подкодове, които в определени случаи могат да съвпадат с подкодовете на други носители на същия език. Това важи в особено голяма степен за носителите на определен език, преселени в други страни, но съхранили традицията да общуват помежду си на родния си език. Така се формира специфичен идиолект на социума. Като специфичен идиолект може да се тълкува и така нареченият женски или мъжки диалект, който е един от най-новите лингвистични обекти. Много важен лингвистичен обект са и несъвпаденията на характеристиките на идиолекта в норма и в патология.
Различните прояви на идиолекта се изследват с помощта на специфични критерии, сред които много съществено място заемат егоцентричните маркери. Техният анализ сближава чисто лингвистичното изследване с различни философски, логически и психологически теории. Това прави книгата интересна за всички, които се интересуват от езиковото поведение на човека в отделни области на живота и от творческата функция на езика, осигуряваща постоянно прецизиране на механизмите за фиксация на обществения опит и за систематизация на знанията.
|
|
|
