На мама Стефка
Бях забравил
звездата
свенлива и млада, която тогава
не знаеше,
че ще е Слънце, Бях забравил плахата Нефертити,
когато ме молеше призори да играем
на мъж и жена. Бях забравил
сърчицето на
гущер прозрачен, дето го смазах с пета,
без да искам. Бях забравил.
И как да си спомням? Нали наперен
непрекъснато
камъка
тласкам
нагоре.
