Bibliotheca hagiographica Balcano-Slavica, Климентина Иванова, БАН Марин Дринов, 2008

Bibliotheca hagiographica Balcano-Slavica

Автор: Климентина Иванова
Раздел: Балканска художествена литература, Езикознание, лингвистика, семиотика, филология, Българска Средновековна литература
Издателство: БАН Марин Дринов
Народност: българска
ISBN: 9789543222636
първо издание, 2008 год.
твърди корици, 722 стр.
Цена: 20,00 лв (10.23 €)

Прикачен файл:

Предговор на български, руски и английски език.
Цел на Представеният труд е систематизация на агиографските наративи и ораторските творби от репертоара на южнославянски (български и сръбски) ръкописи, както и на кодекси, писани в румънските княжества (Молдавия и Влахия). Привлечени са сборници, структурирани изцяло или отчасти в календарен ред според неподвижния кръг на годината. Изключват се пролозите и авторски сборници. Трудът е назован Bibliotheca hagiographica Balcano-Slavica (нататък BHBS) като паралел на основния справочник по византийска агиография, дело на И. Делейе и Ф. Алкен и обобщение на направеното от поколения на забележителни изследователи, най-вече боландисти.
BHBS обхваща материал от 209 единици (ръкописи и фрагменти). Той не претендира да включва целия репертоар на славянската кирилска агиография и ораторска проза - задача непосилна и засега неизпълнима, а е пръв опит за систематизация на този тип произведения, отворен към бъдещи допълнения. Необходимостта от подобен справочник е несъмнена, за да бъдат очертани обемът и характерът на южнославянската преводна литература, а и да бъдат изявени моделите, следвани от българските автори при създаването на собствената агиографска и проповедническа традиция. Периодизацията на книжовния процес също би била непълна без проследяването на цялостната картина на тези два най-представителни дялове на старобългарската литература. Освен това няма справочен апарат, който да успореди, макар и в по-тесни рамки, славянските версии към гръцките текстове. С ВНBS е направен опит да се запълни отчасти и тази празнина.
С оглед на поставената задача и възможността тя да бъде обозрима и изпълнима, материалът е само в рамките на балканската кирилска традиция, като към нея се включват и някои ръкописи, създадени на други територии, но от български и сръбски книжовници. Ръкописи, възникнали в източнославянска езикова среда, не се привличат, въпреки че голяма част от произведенията, преведени или създадени в България, са известни и разпространявани главно сред източните славяни, а понякога са съхранени единствено в техния репертоар. Руските преписи на южнославянски преводни и оригинални агиографски и панигирични творби образуват огромен и все още неизследван кръг със собствена проблематика. Те са подложен на различни текстови промени, придаващи нови измерения на словесното им битие.
В ВНBS не съм се ограничила само със считаните за традиционни български в паметници (т.е. юсови или доказано писани на средновековната българска територия безюсови), защото утвърдената вече археографска, литературно-историческа и текстологическа практика показва условността и непълнотата на подобно разграничаване. Кодексите, възникнали по сръбските и по земите на днешна Румъния, са запазили българското книжовно наследство дори в по-голяма степен, отколкото на територията на България. Тъй като някои от южно-и югозападно руски кодекси са под силно влияние на молдавските, а пък някои молдавски от XVI в. насам имат русизми в правописа, то ръкописите се включват в ВНBS дори при случайни русизми, ако е ясно, че сборникът е писан във Влашко, в Молдавия или в Сърбия. Ръкописът обаче се елиминира, ако русизмите са последователни, ако съставът е част от руската традиция и е най-вероятно книгата да е писана от руски книжовник, независимо къде е създадена.