Избрани, защото са получили историческо, общо одобрение или са приети от критиката, това са филмите, които трябва да бъдат гледани, като се започне от "72 гневни мъже" през "Z" до "Пътуване до Луната" и "Завръщане". С информативни, увлекателни рецензии, написани от международен екип критици, 7007 филма, които непременно трябва да гледате е необходимият справочник за всеки кинолюбител.
Преди няколко години бях в журито на телевизионна шоу програма, наречена „50 филма, които непременно трябва да видите". Петдесет е прекрасно число, очевидно подходящо за ограниченията на каталогизирането и капризното зрителско внимание, но членовете на журито се оплакаха, че задачата е непосилна.
Мъчително е да осъзнаеш, че всеки би гледал най-малко 50 филма през живота си - не съм сигурен, че е възможно да се оцелее в съвременния свят, без да се преживеят поне толкова. Твърде тъжно е, но се опасявам, че доста хора прекарват живота си, без да са прочели 50 книги, но това е друга тема. Въпреки всичко шоуто вървеше в ефир, като накара всички, най-вече зрителите, да перифразират Ричард Драйфус в Челюсти: „Ще имаме нужда от по-голям списък".
И когато „1001 филма, които непременно трябва да гледате” се „приземи" с могъщо тупване на бюрото ми, имах чувството, че боговете на киното са гледали телевизия и отговарят на нечувано херкулесово предизвикателство. 1001 - ето това наричам списък! Разбира се, ще се намерят и хора с доводи дори за по-голяма бройка. Съвременният филмов критик например гледа над 500 филма годишно. През 2007 г. за първи път в историята на Обединеното кралство средно на седмица излизат на екран по 10 филма, така че 1001 не е чак толкова голяма цифра.
Колко от кинотворбите през годината обаче заслужават да се превърнат в класика или да бъдат гледани? За съжаление, съвсем малко. Може би 10-ина ленти през наистина добър сезон. За да бъде включена в списъка на филмите, които не бива да се пропуснат, конкретната творба следва да е обогатила живота ни. А подобни филми не се появяват често.
Тогава това е подбор, който се осмелява, провокира, разнищва и блещука със загадъчно обещание. Да „влезеш" в него е като да предприемеш пътуване с неизвестен край; лабиринтна одисея през любов, приключение, отчаяние, триумф, добро, лошо, трагедия и комедия - накратко, пътуване през нещата, които осмислят живота.
1001 филма, които непременно трябва да гледате притежава удивителния ефект на матрьошката. Може да отгърнете на произволна страница и да попаднете в „спор". („Целуни ме смъртоносно второкласен филм ли е?" „Да, но е най-добрият, правен някога.") След това присвивате очи към следващото заглавие, а то е Убийците на старата дама, и внезапно се натъквате на двойка филми от същата година (1955), които гордо стоят един до друг, всеки подкрепящ и усилващ правдоподобност на другия, стълбове на постижения, носещи наслада и повлияли новите поколения зрители с различната си представа за гангстери, алчност и човешка глупост. И вече сте пристрастени, потопени в нов пласт на изследването, чудейки се например коя е най-добрата година в историята на киното.
Бързо прелиствате страниците и 1940-а ви се струва силен съперник – „Един луд петък, Ребека”, филаделфийска история и комедията на У. К. Фийлдс „Банковият детектив”, която изненадващо и за мен самия не бях гледал. Ако преминете на следващата страница, ще разберете, че през 1941 г. са създадени „Гражданинът Кейн”, „Малтийският сокол” и „Пътуването на Съливан” - филмът на Престън Стърджис, за който сте чули, след като сте гледали филма на братя Коен „О, братко, къде си”. Чудя се дали с това списъкът се изчерпва? А вие се втурвате към 2000 г., за да откриете, че не е така. Тогава кой от филмите на братя Коен да включим? Разбира се, „Фарго” и „Да отгледаш Аризона”, а в последното издание и техния победител от 2007 г. Няма място за старите кучета, получил „Оскар".
|
