Поздравъ отъ Свищовъ, Иван Динков, СамИздат / Неизвестен, 2008

Поздравъ отъ Свищовъ

Автор: Иван Динков
Раздел: Библиофилски издания, Фотография
Издателство: СамИздат / Неизвестен
Народност: българска
ISBN:
първо издание, 2008 год.
меки корици, 128 стр.
Цена: 12,00 лв

Триезично издание – български, английски и италиански

Трудно е да намериш най-точните думи, с които да охарактеризираш стоматолога д-р Иван Динков. Той е. както се казва, широко скроена личност. В услуга на хората е 24 часа в денонощието. По всяко време можеш да го потърсиш за помощ. Гои не скучае, защото рядко остава сам в кабинета си, а всеки разговор с пациентите ту го нара да се вживява в техните проблеми и да търси начин за тяхното разрешаване.
Наследил професията на своя баща, д-р Динков е навъртял вече 35 години в стоматологичния бранш Първият му работен ден започва в зъболекарския кабинет в с Козловец; след това в свищовската поликлиника, а през 1984 г. става и главен пекар на Общинската стоматологична поликлиника. 18 години вече има и частна зъболекарска практика. Голямата клиентела на д-р Динков може би се обяснява и с това, че той умее да предразположи своите пациенти. Докато някои от тях набират кураж да седнат на зъболекарския стол. той запълва времето, като ги запознава със своето хоби - богатата си лична колекция от пощенски картички "Поздравъ отъ Свищовъ". За нея може да ви говори с часове. Вече излезе от печат луксозният му фотоалбум, с който цели да възкреси достолепието и колорита на някогашния Свищов. За съпричастността на д-р Динков към проблемите на хората говори и това. че той за трети мандат е общински съветник. В комисията по здравеопазване към сегашния Общински съвет той поставя на преден план въпросите, поставени от неговите избиратели, и настоява за тяхното разрешаване.

Краят на XX век утвърди господството на електронната честитка и на SМS-поздрава, но роди и носталгията по старите пощенски картички. Интересът към тях е свързан с желанието да се надникне в миналото. Той носи томлението по една умираща, но все още неизживяна романтична потребност за съпричастност с посланията не само в мига на тяхното изпращане, но и далеч през годините. Картичката запазва за цял живот спомена за изживяно събитие. Тя остава четима за тъгите и радостите на всички ония, които случайно се докоснат до нея. А виртуалните картички, дори неповторими с очарованието, със смисъла и емоционалността си, изчезват само с един клик. Тяхното електронно битие е кратко. Може би поради тази причина в началото на ХХ век у нас се забелязва все по-настойчиво любопитство към пощенските изгледи и отворените писма. Русе, Враца, Габрово, София, Ловеч, Горна Оряховица и т.н. вече имат своята визия за миналото чрез издадените в периода 2000 - 2005 г. албуми. Казват, че рождената година на пощенската картичка -1840 г., е свързана с находчивостта на един британски благородник - сър Хенри Коул. За да си спести неудобството да пише многобройни писма в навечерието на празниците, той поръчва на художника Джон Хорсли да направи 40 еднакви литографии, на които са изобразени близките му, и да изпише: „Весело Рождество и щастлива Нова година!". Три години по-късно оригиналът е тиражиран „в около хиляда екземпляра". Във времето от 1869 г. до 1873 г. пощенски картички започват да се изработват и изпращат от почти всички краища на света - на 22 септември 1869 г. пощенска картичка се появява в Австро-Унгария; 1870 г. Прусия, Швейцария, Люксембург, Великобритания утвърждават тая традиция; в 1871