Ренесансовото схващане, че не произходът, богатството, властта, а делата определят какъв е човекът, е част и от модерното осмисляне на света. Романът на Сервантес се чете вече точно четири века именно защото Дон Кихот е художествена реализация на една универсална човешка ценност - стремежа да се служи на доброто, да се отстояват висши идеали. Разбира се, много от постиженията на литературата в различни епохи интерпретират същата проблематика: Хектор загива заради род и родина; Антигона се жертва заради неписаните закони и изискването да се почитат мъртвите; Хамлет умира трагично, за да възстанови хармонията в Дания; Робинзон Крузо преодолява многочислени трудности, за да докаже върховенството на разума; Граф Монте Кристо поема огромен риск в името на дълга и справедливостта. Различното у Дон Кихот е, че той съчетава противоречиви същности - мъдрост и безумие, трагичност и комичност, възвишеност на мислите и унижение в делата. А именно тази нееднозначност отговаря на истинската природа на човека. Развитието на културата от Ренесанса до днес е белязано със самопознание, с преоткриване на човешкото. Затова Дон Кихот със своята амбивалентност остава вечен.
