Авторът на "Мъничък свят", "Лина" и "Грях" заема видно място в нашата белетристика. Той не е от най-големите ни писатели, но е един от най-своеобразните. Не достига творческите успехи на Иван Вазов, Елин Пелин, Йордан Йовков... но упоритите му търсения, вечната му неудовлетвореност и усилията му да преодолее себе си придават на творчеството му възбуждаща тревожност и динамична устременост, събуждат интерес и остро любопитство. В това отношение Райчев е един от най-заинтригуващите и увличащите български белетристи. Творческите му търсения го спасяват от опасността да затъне в блатното спокойствие, в отравящото таланта задоволство, обуславят заслугите му за засилване естетическото неспокойствие на българската литература
Елка Константинова
