Вълнения на духа, Христо Манев , Феникс дизайн, 2008

Вълнения на духа

Автор: Христо Манев
Раздел: Българска съвременна проза, Български мемоари и биографии, Философия - български автори
Издателство: Феникс дизайн
Народност: българска
ISBN:
първо издание, 2008 год.
меки корици, 40 стр.
Цена: 3,00 лв

От съвременна гледна точка три вида насочени изменения засягат по един или по друг начин целия свят и затова образуват три взаимно свързани космични тенденции. От една страна еволюцията на материалната природа тотално увеличава хаоса. От друга страна еволюцията на живата природа локално увеличава организацията. И на последно място по ред, но не и по важност, еволюцията на съзнаващата природа се стреми да постига света като го познава и овладява - вижте най-общата схема на човешката същност върху предната корица на книгата и „Система на познанието".
Като тройствен възел на материалната, на живата и на съзнаващата природа човекът е дух, духът е триединство и ние сме смъртни богове! При нашата дейност съзнанието намира най-определената си форма в езика. Затова словесното изкуство отразява едни от най-деликатните вълнения на духа. Тласкан от тях обединих четири словесни произведения около идеята за разбиране и постигане на човешкото безсмъртие.
„Поезията и Вселената" съпоставя възможностите за многообразие в еволюцията на живата природа с възможностите за многообразие в словесното изкуство, които се оказват съизмерими. За илюстриране на възможностите за многообразие в словесното изкуство са обсъдени различни преводи на едно стихотворение на Роберт Бърнс и на два сонета на Шекспир.
Като запознах колегата Иво Стефанов с „Поезията и Вселената" той ми каза, че пример за превод на поезия, стоящ по-високо от оригинала е преводът на „Гарванът" на Едгар По, направен от Георги Михайлов. Така научих за това произведение и веднага си купих книгата „Едгар Алан По, Гарванът, Български преводи и критиката за тях", второ допълнено издание, съставена от Велико Боев и Любен Любенов. Въз основа на нея направих и своя превод, където се постарах да се доближа до оригинала повече от предшествениците си, като използвам техния опит.
Освен критичните бележки към първите варианти на „Живот и смърт", „Поезията и Вселената" и „Гарванът", на колежката Лиляна Гумнерова дължа и насочването ми към осакатеното и преиначено от Захари Стоянов стихотворение на Христо Ботев „Дякон Васил Левски".
Първоначалната разработка „Живот и смърт" започва с част от изказване в родословна книга след смъртта на съпругата ми Мария. В него споделям едно кратко мащабно набелязване на проблеми по темата защото предполагам, че представляват интерес за по-широк кръг от хора. Първото допълнение показва завършека на начинанието в памет на Мария. Второто допълнение има много повече абстрактни моменти отколкото са в началото на разработката, поради което е доста по-трудно за разбиране. Но то е много необходимо с оглед на сегашния упадък на ценностната система, когато в култ се въздигат измамата и насилието до крайната му проява - убийството - вижте компютърните игри и съдържанието на представяното от средствата за масово манипулиране. Понеже само осъзнаването на изключителността в съществуването на всеки един от нас е в състояние да утвърди нормалната човешка ценностна система.
Когато станахме с Мария близки и започнахме да си говорим за живота, тя беше впечатлена от разбиранията ми за вселенската мисия на човека и от перспективата невероятно да се удължава човешкият живот в смъртната ни Вселена. Както е известно, подобни идеи са вълнували повече или по-малко всички предшестващи поколения. Така желанието на всеки от нас да остави нещо трайно от пребиваването си в този свят извира от най-дълбоката природа на духа. В памет на стремежа на Мария към безсмъртие написах тази книга. Върху задната корица на книгата е семейният ни герб.