Българската архитектура през VІІ-ХІVв., том 1. Дохристиянска архитектура, Стефан Бояджиев, Тангра ТанНакРа, 2008

Българската архитектура през VІІ-ХІVв., том 1. Дохристиянска архитектура

Автор: Стефан Бояджиев
Раздел: Архитектура, Антикварни книги
Издателство: Тангра ТанНакРа
Народност: българска
ISBN: 9789543780426
първо издание, 2008 год.
твърди корици, 506 стр.
Цена: 55,00 лв

Прикачен файл:

ФУНДАМЕНТАЛЕН ТРУД ЗА БЪЛГАРСКИТЕ МОНУМЕНТАЛНИ ПАМЕТНИЦИ
Името на проф. Стефан Бояджиев повече от половин век е свързано с изучаване на българската монументална архитектура през Средновековието. С многобройните си научни изследвания (монографични и студийни разработки, статии, научни съобщения и доклади), отпечатани в престижни издания на научната периодика у нас и в чужбина, той направи много от разкритите и проучени в старобългарските столици Плиска, Велики Преслав и Търновград монументални паметници своя съдба и ги подложи на задълбочено и широко изучаване. Особено важен е приносът му за възсъздаване на първоначалния архитектурен облик на някои от оцелелите до днес силно обезличени постройки и ансамбли. Бързам още тук да изтъкна, че в това направление постигнатото от Ст. Бояджиев заслужава особено голямо внимание.
Характерните черти в творческия почерк на Ст. Бояджиев са ерудиция, прецизност към детайла, аналитичен и критичен подход към проблемите, но в същото време коректен тон към анализираните паметници с техните откриватели и проучватели. Без изброените качества авторът не би могъл да пристъпи към реализация на такъв фундаментален труд за българските монументални паметници, създадени през цели седем столетия на Българското средновековие. Нямаше да се подготви в този обем може би и предложеното тритомно съчинение. Метафорично последното може да бъде много сполучливо онасловено, като „Библия на Българската средновековна архитектура".
Своята задача и намерение да проследи появата, същината и развоя на архитектурата на дунавските българи от 681 г. до края на XIV в., авторът заявява във „предварителен предговор". Дързост, огромен запас знания опит и смелост са необходими за всеки, който е решил да се заеме с написване на многотомно съчинение за възникването, същността и развитието на българска средновековна архитектура, с каквато задача се е заловил Ст. Бояджиев.
Том първи, „Дохристиянска архитектура" включва паметници на монументалната архитектура на българите на юг от Дунава през периода 681-865 г. Това всъщност са паметници от незаварен архитектурен фонд в завладените на юг от голямата река земи, в старобългарските средища - Плиска, Велики Преслав, Аулът при Хан Крум, Дръстър и „ Преславния дом" на кан Омуртаг на остров Пъкуил луи Соаре на Дунава.
Глава първа в 10 страници и 6 фото илюстрации представя разсъжденията на автора, въз основа главно на писмени сведения, свързани с важните въпроси относно заварената от българите архитектура в земите, завоювани от Византия. И по-точно - за наличните постройки в Мизия и Тракия през V-VI в.
Втора глава е изцяло посветена на строителството по времето на кан Аспарух и на първо място на издигнатия околовръстен вал на столична Плиска. Основанията и анализите на Ст. Бояджиев се опират и на направеното от изследователите, работили по този проблем, като отдава дължимото (приема, или отхвърля) постигнатото от тях. Използва и последните резултати, постигнати от Рашо Рашев, както и тези за „анабатрона" на Павел Георгиев. Особен интерес представлява обемната възстановка на канската юрта и някои от аксонометричните разрези на дървената ограда, засвидетелствана от П. Георгиев, а също така на жилище и селище, проучени от Ст. Станилов. Приложените от Ст. Бояджиев възстановки са сполучливи и носят имената на откривателите им.
Трета глава е посветена на строителството по времето на кан Тервел (700-718) и съдържа над сто графични планове, разрези, възстановки на дворцови постройки, на тайни ходници, водохранилище, кръгла баня, винарница, порти, стени и редица аксонометрични възстановки на дворци на Тервел през двата му строителни периода. Сам авторът отбелязва, че някои от възстановките се основават на голяма доза хипотетичност. Това, разбира се, с нищо не омаловажава хипотезите, които Ст. Бояджиев предлага. Не трябва да забравяме думите на философа Барух Спиноза (живял през 16 век): „...изчезне ли хипотезата във всички дялове на знанието - изчезва и самата наука...,,.
Особено място в строителството на този кан се пада на изсеченият върху скалите на юг от Плиска Мадарски конник. На кан Тервел Ст. Бояджиев отдава проучената от мен кръстовидна църква под основите на Княз-Борисовата голяма базилика. Преди него църквата разгледа П. Георгиев като мартириум, свързан с първия наш мъченик за християнската вяра преди официалното покръстване Енравота.
След официалното покръстване на българите мавзолеят според Ст. Бояджиев е преустроен в християнска кръстокупулна църква с прибавен на изток триделен олтар.
Сериозно място в тази глава се пада на разглеждането на тайните ходници в Плиска, въз основа на предварителни данни от АОР и на П. Георгиев и на Р. Рашев, както и на проучватели, работели попреди. Той предлага сериозен опит за тълкуване на проучените до сега тайни ходници в първата ни столица.
Глава четвърта е най-обемиста. В нея е разгледано монументалното строителство по време на кан Омуртаг (812-865) и в Плиска, Велики Преслав, Дръстър и т.н. В края на главата авторът е направил опит да диференцира някои строежи, които с вероятност отдава на кан Маламир. Тази сдържаност е намерила израз още в титула на раздела „ Строежи вероятно на кан Маламир".
Не искам да пропусна да изтъкна, че авторът е избрал най-трудният начин за хронологическо диференциране на строежите, а именно по владетелстването на отделните канове. Този подход крие мъчно преодолими трудности и се съпътства с голяма доза хипотетичност. Всъщност, изграждането на хипотези в труда, при още недовършените терени проучвания, според мен е нещо нормално. На такъв етап на изучаване на монументалната архитектура в дохристиянска България, както Ст. Бояджиев е приел да назовава паметниците от езическия период на Дунавска България, това не е никак лесно.
В последната, пета глава, са намерили място паметниците на култовата архитектура, свързана със столичните центрове на Първото българско царство и Мадара. Своите решения, както и при вече разгледаните четири глави, Ст. Бояджиев съчетава с преглед на досега постигнатото от изследователите и техните изводи, които в повечето случаи той оспорва. За убедителност в тази глава са привлечени повече успоредици от близки и по-далечни територии, свързани с вярванията и пътя на етническите компоненти: заварено местно трако - римско население и дошлите от север славяни и прабългари. Използвания подход при култовите постройки също не е лесен , особено при възсъздаване на архитектурния им образ.
Заключението на първия том от мащабния труд има характер на резюме, а преводът му на четири езика ще допринесе за по-широката известност на българските архитектурни паметници.
Приветствам решението на издателството да публикува половинвековната неуморна работа на арх. Бояджиев в изучаване паметниците на архитектурата в Средновековна България, с което да се откроят по-цялостно и завършено. Успоредно с това неговите повече или по-малко сполучливи опити да се доближи до първоначалния архитектурен образ на разкритите и проучени до днес крепостни стени и съоръжения, дворци, бани, култови езически постройки и др. ще се превърнат в безценно градиво за бъдещите изследователи.
Такова признание за сериозен научен принос, представен разбираемо и за един сравнително широк кръг читатели, се полага само на истински и възторжени изследователи на средновековното българско архитектурно наследство, какъвто е проф. арх. Стефан Бояджиев.
Проф. дин Тотю Тотев