Цар Симеоновият Съборник от X век - Изследвания IІ, Асен Чилингиров, Алфаграф, 2008

Цар Симеоновият Съборник от X век - Изследвания IІ

Автор: Асен Чилингиров
Раздел: Извори и документи, Българско Средновековие
Издателство: Алфаграф
Народност: българска
ISBN: 9789549197549
първо издание, 2008 год.
меки корици, 132 стр.
Цена: 18,00 лв (9.20 €)

Прикачен файл:

На 6.1Х.1821 г., В Главния архив на Министерството на Външните работи в Москва,
постъпва голям ръкописен сборник, известен под названието Архивен сборник.
През следващите 180 години той ще изиграе важна роля в историографията на
руската средновековна литература. Екатерина Велика е предала този сборник за
съхранение на своя канцлер граф Безбородко, а след неговата смърт се зачислява
В най-тайния от руските архиви, като през следващото столетие само неколцина учени ще имат достъп до него.
Княз Михаил Оболенски, който от 1831 г. до смъртта си В 1872-ра завежда архива,
посвещава повечето от времето на управлението си за изследване на този ръкопис и
установява, че е препис от друг ръкопис от XIII век. А също и че негов протограф е
огромен сборник, съставен от известния презвитер Григорий от X век, книжовник на
Преславската школа, който е занесъл своя сборник в Киев. Според княз Оболенски
първоначалният сборник-протограф - "Цар Симеонов Съборникъ" - е съдържал три
раздела: исторически, включващ части от Библията; 4 исторически съчинения;
и един летопис, нравствено-образователен и практично-поучителен.
След като през 1073 г. Цариградската патриаршия поема върховенството над руската църква, българският оригинал бива унищожен, но повечето от съдържащите
се в него отделни части се запазват в хиляди преписи и под различни названия. А един от тези преписи, съдържащ почти целия втори раздел, е известният като
втора руска книга "Изборник Святослава 1073 года". По-късно ще се установи,
че посвещението "на княз Святослав" е написано върху изстърганото посвещение
на българския цар Симеон I. А по-късно ще се окаже и че 4 листа от българския
оригинал с посвещението, 4 илюстрации и две начални заставки в тази книга са заети от българския оригинал.
Изследването на княз Оболенски е било иззето и унищожено от руската цензура
след неговата смърт през 1875 година. През последвалите десетилетия руските и
съветските учени правят всичко възможно да отрекат съществуването на сборника
от България. На тази дейност на руските учени, намерила силно противодействие
у редица чужди изследователи, е посветена втората част от изследванията на
българския историк и изкуствовед Асен Чилингиров. Към нея са приложени
факсимилета от книгата на княз Оболенски, изготвени от единствения запазен екземпляр от оригинала, съхраняван в Държавната библиотека в Берлин.