УВОД
В своето изследване на партиите СДС и ДСБ /Ляков, 2007/ разкрих парадокса на не реформираните реформатори: СДС /в коалиция ОДС/ проведе най-радикалната реформа за смяна на собствеността и създаване на пазарна икономика /1997 - 2001/, но не се реформира като политическа организация. И постепенно деградира от лидер на промяната до дребен дилър, който не осъзнава, че е фалирал.
При следващите управления /НДСВ, ДПС/ и /БСД, НДСВ, ДПС/ валидността на парадокса се запази. Конституционните и законодателни промени се извършваха под натиск от ЕС, но политическата система, гарантираща спокойствието и привилегиите на властта, остана закрепостена. Управляващите партии съзнателно избираха затворения кръг на статуквото -няма реформи, защото тези /партиите/, които трябва ла ги предизвикат, не са реформирани, а за да се реформират е необходимо да бъдат проведени реформи, но те не се случват, защото...
Политиците биха казали “Такива са правилата на играта”. Ние - тук горе, консумираме властта, разбирай крадем безотказно и безнаказано, вие - там долу, мълчите и гласувате. Ама на избирателите взе да им писва - мълчаливо и масово те напускат “играта".
