|
Нашата
препоръка |
 |
Ще произнасям само гласните
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
Въведение в Дунавската писменост
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
Произходът на прабългарите - Дебатът през XXI век
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
|
Книга от заглавия/ Book of titles
|
 |
Автор: Борис Христов | Boris Hristov
Раздел: Българска съвременна проза, Българска съвременна поезия, Българска художествена литература на чужди езици Издателство:
Елементи
Народност: българска ISBN: 9789549414288
първо издание, 2008 год. твърди корици,
68 стр.
Цена:
14,99 лв
Прикачен файл:
|
Двуезично българско-английско издание.
Борис Христов - автор
Борис Христов - фотографии
Джон Хамилтън - превод
Борис Братков – художник
С годините човекът губи зрение и слух, забравя думите, обърква словореда и докато лети към пропастта на свойта лодка-еднодръвка, прелиства книгата на земните си дни, изхвърляйки ненужните пасажи.
Така и аз, избирах дълго, и от хилядите страници живот сега между кориците затварям тази малка “Книга от заглавия” или “Послания върху Дървото на великия художник Корояда”.
With the years, man loses the power of sight and hearing, forgets the words, muddles the syntax and while he flies towards the abyss in his log canoe, he leafs through the book of his earthly days, throwing out the unneeded passages. And so I, choosing for a Jong time, and from the thousands of pages of life, now close between the covers this little Book of titles, or Tidings upon Tree from the great artist Woodworm.
Борис Христов, „Книга от заглавия", Еlements, С, 2008, цена 14,99 лв.
Това е третата книга от серията „митографии" на Борис Христов - която отново разчита на сложния баланс между слово и визия, на поетичния прочит на малкото и случайното, в чиито абстрактни контури можем да положим Вселената и Бога. Както в „Книга на мълчанието", така и тук визиите са разчетените „послания върху дървото на Великия художник Дървояда" - словото обаче е компресирано до самия ръб на немотата, редуцирано е наистина само до заглавия, които обаче са скупчени в края на книгата под формата на поема -или може би звънтят като навързани чанове, разлюлени от вятъра.
Из „Литературен вестник, 2008/брой 41-42”
|
|
|