„Всички сме съвременници на събитията, които днес ни вълнуват, всички сме повече или по-малко партизани, та затова най-вече на нашите взаимни присъди липсва нужната обективност. Заинтересувани са обвинителите, заинтересувани са и обвиняемите. Ценна и права ще е само присъдата на историка. Нам ни се иска да вярваме, че до някога той ще напише една, две страници в наша защита; че той ще констатира, какво намеренията и побужденията ни бяха чисти, когато решихме да провъзгласим независимостта на България, и то с царско достойнство. Нещо повече: ние сме убедени дори, че същият историк с възмущение ще отхвърли обвинението ни в измяна на конституцията измяна, която сега неколцина от вас съглеждат във факта, че поднесохме на държавния ни глава титлата цар на България, без да консултираме по тоя въпрос волята на Великото народно събрание. Пак тоя историк и българският народ, ние мислим, ще признаят, че сме работили като добри патриоти за България, за нейната демокрация, за независимостта на българския парламент".
