Настоящата книжка продължава тематиката на наскоро публикуваната “Тържество на Българиите”, за интерпретиране на известни факти и събития от историческото минало на нашите прадеди – прабългарите, през призмата на генеративния език на “говорещата азбука на прабългарите”. Авторът прави опит да илюстрира един възможен “прочит” на историята, чрез системен, информационно-ориентиран подход. В основата на системния подход е заложена реалната и естествена приемственост между езика на древните прабългари и езика на днешните им потомци. В противовес на господстващата официална теория за прекъсналите родствени връзки на прабългарите и днешните българи.
Преобладаваща тук е езиковата страна на проблема, а историческият аспект остава на втори план. За да може читателят по-лесно да разбере логиката на написаното, е необходимо предварително да се запознае с “Говореща азбука на прабългарите” от Борислав Иванов, публикувана и в Интернет.
Многобройни исторически сведения потвърждават значимата цивилизаторска роля на нашите предци – прабългарите, в много краища на света. Навсякъде, където те изграждат своите могъщи “държави на духа”. Според думите на известния унгарски историк проф. Геза Фехер (1890-1955): “……българите навсякъде и във всяко време са създавали култура, въвеждали са огромни области в организма на културния свят и са упражнявали голямо влияние върху културното развитие на съседните, както и на по-далече живущите народи.”
