|
Нашата
препоръка |
|
За свободата
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Свидетелства за прехода 2000 - 2009
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Нека спи под камък. Размисли за литературата и обществото. Есета
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Шепот във вечността
|
|
Автор: Борислав Иванов Иванов
Раздел: Езикознание, лингвистика, семиотика, филология, Българите в древността /прабългари/ Издателство:
СамИздат / Неизвестен
Народност: българска ISBN:
първо издание, 2004 год. меки корици,
72 стр.
Цена:
5,00 лв
|
ПРЕДГОВОР
Целта на тази книжка е да представи пред читателска аудитория някои допълнени материали публикувани доклади пред научни конференции, както и нови изследвания на автора, посветени на първо изразната езикова система на „говорещата азбука". Разбира се, за постигане на логическа цялост са добавени и няколко статии от книгите „Говореща азбука на прабългарите" - шесто допълнено издание и „Прабългарска съдбовност" - трето допълнено издание.
Тази книжка прави пореден опит да насочи вниманието към един по-слабо осветлен езиков аспект, към възприемане на човешката реч не просто като едно идеално средство за общуване, а в качество на съвършен кодификатор на мисълта, осигуряващ оптимално структурно представяне на информация с възможност за компактен запис на данни върху външен носител. Всеизвестните лингвистични характеристики на речта далеч не изчерпват нейното значение. Речта представлява мощен информационен инструмент за формиране на знания, за натрупване интелектуален потенциал ускоряващ развитието на човечеството по пътя на информационно усъвършенстване.
Макар и възникнала на твърде ранен исторически етап, книжовната технология за неограничен запис на слово върху папирусна хартия и пергамент, едва 300 - 400 години след откриване на печатарската преса от Йохан Гутенберг(1406-1468 г.) успява да стане общодостъпна за широките слоеве от населението. Едва тогавашни исторически съвсем наскоро, говоримите народни езици получават статут на национални езици. А в продължения на много столетия преди това, книгите са писани само на няколко официални книжовни езика, които са наложени и вероятно в голяма степен граматически култивирани от господстващите световни универсални религии - латински, църковнославянски, гръцки, еврейски и пр. каква част от написаното в тези книги са разбирали обикновените хора, може всеки да си отговори.
Много големи общества през древността и Ранното средновековие се оказват извън обсега на книжовната технология и на книжовния религиозен канон. И въпреки това те успяват да изградят мощни държавни образувания, притежаващи удивителна степен на институционална организираност.
|
|
|