„Всичко, що казвам, го мисля. Но не казвам всичко, що мисля." Този афоризъм, написан от Боян Болгар върху листче с размери 8,5/5,5 см на 1.Х.1940 г., може да помогне на литературния изследовател да намери верния път към писателя, към обяснението какво, как и защо е написал, какво е казал и какво - премълчал. Работата с писателския архив носи удоволствието на откритието. Познаваш книгите, живота, обществените изяви, изградил си си мнение за писателската личност и поведение. Но ровенето из прашните хартии често ти поднася изненади, които искаш да споделиш.
Боян Болгар, "Себеразкривине: Размисли и откровения", съст. Светла Андронова-Тошева, изд. „факел", С, 2008, 175 с.
Един от сравнително рядко споменаваните днес прозаици от средата на миналия век. Боян Болгар е интелектуалец, бодил и свой таен дневник. И като всеки подобен дневник, и тук има много и от двете - честни коментари за любовта и секса (в страниците от 1932 -34 г) и за обществото (в страниците от 1943-45 г.). Авторът разказва за всички тези неща от личен опит - като български посланик във Финландия, назначен по лична
Из "Литературен вестник"
