|
Нашата
препоръка |
 |
Ще произнасям само гласните
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
Въведение в Дунавската писменост
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
Произходът на прабългарите - Дебатът през XXI век
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
|
Арете-логия, кн.5 – Арете в музея: Развитие в структурата и управлението на европейския исторически музей
|
 |
Автор: Димитър Христов Иванов
Раздел: Икономическа литература, История - други Издателство:
БАН Марин Дринов
Народност: българска ISBN: 9789543223039
първо издание, 2008 год. твърди корици,
338 стр.
Цена:
12,00 лв
|
Настоящият курс по организация, управление и развитие на европейския исторически музей е опит за систематизиране на теорията и практиката за нуждите на университетското образование в България. В основата му са лекции, четени от автора пред студенти в Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии в София през периода 2004 -2008 г. по дисциплините „Музейно дело", „Управление на информационните ресурси на историческия музей" и „История на европейския музей". Ползвани са и разработки по музеология от изявени български и чуждестранни автори, но с различен прочит.
Развитието (историята) на музея се разглежда веднъж като „музейни пространства" и втори път като „музейно време" -според формулировката на изследователя на античната култура проф. Александър Фол1.
Регламентацията на музея е проследена съгласно исторически утвърждавалата се структура В продължение на две хилядолетия и в съответствие със синхронизиращия се мениджмънт в обхвата на Европейския съюз.
Управлението на ресурсите на историческия музей е разработено съобразно издържалите проверката на времето практики на водещи европейски, включително на частни, музеи и колекции.
Предвиждайки, че глобализиращият се свят ще доведе до глобализация и на музея, в настоящия труд за първи път се предлага различен подход за проблематизация и тематизация на историческите музейни експозиции, основан върху интердисциплинарната научна теза за сборната добродетелност Арете. Този подход е удачен, защото е приложим към цялата история на европейския музей и дава възможност да се очертаят четирите му основни функции: образователна, възпитателна, развлекателна и пазарна. От гледна точка на миналото - образователната е била най-полезна, за днешния ден - възпитателната е най-нужна, а в бъдещето - развлекателната и пазарната ще имат ускорено развитие.
|
|
|