Арете-логия, кн.4 – Арете: Управление на държавността и сигурността, Димитър Христов Иванов, БАН Марин Дринов, 2008

Арете-логия, кн.4 – Арете: Управление на държавността и сигурността

Автор: Димитър Христов Иванов
Раздел: Икономическа литература, Актуални политически анализи
Издателство: БАН Марин Дринов
Народност: българска
ISBN: 9789543223213
първо издание, 2008 год.
твърди корици, 446 стр.
Цена: 14,00 лв

Арете може да се открие в различни източници от Древността като термин, произлизащ от трако-елинския бог на войната Арес. С него днес се обобщава човешката добродетелност, осъзнавана като активно градивно поведение - индивидуално и групово - в продължение на трите хилядолетия на цивилизацията в Югоизточна Европа.
Сред най-важните качества, които отличават личност и социална група с поведение Арете, са такива, които имат пряко отношение към изграждането и укрепването на държавата и държавността: вяра, разум, воля, патриотизъм, храброст, саможертва, трудолюбие, творчество, последователност, състрадание, солидарност.
Тъй като във фолклорната старина на Елада и Тракия Арес освен бог е и горд владетел, смел воин и трудолюбив стопанин, той въплъщава идеала за свободен гражданин и защитник на родината. Оттук и заключението, че Арете включва историко-психологическата приемственост на достойнства, които (със съответната мотивация за уравновесеност между тяло и дух) могат да бъдат и етико-педагогически възпитавани. Т.е., теорията Арете, разработена в едно обхватно изследване, е интердисциплинарна научна теза, която има проявление в различни сфери на живота, като по отношение на изграждането и защитата на българската държава тя е призвана да обучава и възпитава (в продължение на векове) ценностна система за индивидуално и групово полезно поведение по линията „семейство-собственост-държава".
Според основния труд за Арете системата от добродетели се структурира в пет лъча - направления, събрани в „Звездата Арете-Вяра-Власт-Бран-Труд-Любов със съответстващите им персонификации: Бог-Цар-Воин-Стопанин-МъЖ. Те намират своето приложение в държавното строителство чрез непрекъсваемата връзка между историческите реалности на сменящите се епохи в европейската история. Най-общо тези епохи са езичеството на древността, християнството на Средновековието и идеологиите/политическите доктрини на Новото време.