В тази книга са разказани съдбите на единадесет свещеници от Сливенска епархия, пострадали заради Христа в периода от 1944 до 1989 г. Тяхната “вина” е в това, че са обичали повече от всичко кроткия Княз на мира, Възкресителя и Самовъзкресилия се, Богочовека и Спасителя на човечеството Иисус Христос, служили са Му и са Му останали верни до смърт.
Когато Господ Иисус Христос изпращал дванадесетте апостоли на първата им проповед, Той им казал: “Ето, Аз ви пращам като овци посред вълци” (Мат.10:16). Същото казал малко по-късно и на 70-те апостоли: “Ето, Аз ви пращам като агнета посред вълци”(Лук. 10:3).
Спасителят никога не е обещавал на вярващите в Него, че ще живеят леко и удобно на земята. Напротив, Той постоянно подготвял учениците Си, а в тяхно лице и всички Свои последователи във всички времена, че ги очакват много скърби. Първото за което Божественият учител предупредил апостолите било, че те ще бъдат мразени:
“И ще бъдете мразени от всички заради Моето име” (Мат. 10:22).
Омразата към последователите на Христа ще бъде толкова голяма, че ще кара мразещите ги да ги преследват и убиват, предупреждил Господ учениците Си...
