„Трактат за безсмъртието на душата" на ПИЕТРО ПОМПОНАЦИ (1462-1525) е възлово съчинени в историята на ренесансовата философия. Помонаци разгръща една от най-травматичните за християнската доктрина теми - за безсмъртието на индивидуалната душа, като без страх черпи идеи от стоическата и неоплатонистката
философия и дава израз на скептицизма си относно възможността за чисто разсъдъчно разрешаване на този проблем. Помпонаци реализира един от възможните ходове за утвърждаване на самоценността и свободата на философското изследване - ясното отграничаване на прерогативите на разума от тези на вярата и налагането на интелектуална стилистика, при която едно философско разсъждение може да бъде осъществено независимо от неговите теологически импликации. Предизвикал остра критика, трактатът е публично изгорен във Венеция, а неговият автор едва избягва осъждането като еретик.
