Извори за българската история, том ХХІХ: Чешки и словашки извори за българската история, том ІV, Колектив, БАН Марин Дринов, 2008

Извори за българската история, том ХХІХ: Чешки и словашки извори за българската история, том ІV

Автор: Колектив
Раздел: Извори и документи
Издателство: БАН Марин Дринов
Народност: българска
ISBN: 9789543221615
първо издание, 2008 год.
твърди корици, 244 стр.
Цена: 17,00 лв

ПРЕДГОВОР
Предлаганият том четвърти от поредицата „Извори за българската история от архивите на Чехия и Словакия" е посветен на един от най-динамичните и съдбовни периоди от най-новата история на България - от 19 май 1934 до 9 септември 1944 г. През този период се извършва преходът от многопартийната парламентарна демокрация към съсредоточаването на всички нишки на държавното управление в ръцете на монарха и установяването на авторитарен режим в страната.
Що се отнася до външната политика, нейната стратегическа цел е мирната ревизия на Ньойския договор. В сравнение с другите ревизионистични държави България проявява умереност и стремеж към не обвързване. В навечерието на Втората световна война обаче българската дипломация изоставя този курс и се обвързва с нацистка Германия, което изправя страната пред трета национална катастрофа.
Ако европейската политика на България може да се характеризира като политика на неангажираност и неутралитет, то нейната балканска политика се определя от стремежа за разбиване „солидарността" на държавите от Балканското съглашение чрез двустранни контакти с отделните му членове, като се дава предимство на сътрудничеството с Югославия и неутрализирането на Турция. Същевременно София концентрира своите усилия най-напред към Западна Тракия, а по-късно, в края на 1938 и през 1939 г. - към Южна Добруджа.
Практически резултат от политиката на сближение с Югославия е сключването на 24 януари 1937 г. на българо-югославския пакт за „вечно" приятелство. Чрез него се достига умиротворяване на българо-югославската граница, създават се нормални условия за живот и за работа на населението от двете страни на граничната бразда, засилва се културният обмен, разширяват се връзките между различни организации и групи в двете страни, организират се взаимни посещения, свиждания и срещи по границата, избягват се взаимните обвинения и нападки, култивира се атмосфера на взаимно уважение и южнославянска солидарност. Освен това чрез сближаването си с Югославия България до известна степен преодолява своята изолация и подобрява позициите си, което намира израз впоследствие при сключването на Солунското споразумение и отменянето на военните клаузи на Ньойския договор.