Анатомия на Илюзиите е една история за тънката призрачна граница между стойностните неща в живота и заразните човешки илюзии. Не се ли случва твърде често да загърбим порива на сърцето си, вперили зорко поглед в големите си планове? Животът минава покрай нас, докато ние усърдно се борим да го вкараме в модели, за които сме повярвали, че са над всичко. Звучи ли ви познато? Книгата Анатомия на Илюзиите изследва причините, които ни карат да влизаме в този зловещ кръговрат, привлича вниманието ни към тежките последиците и оставя читателя сам да намери изхода обратно. Романът проследява две паралелни нишки. Едната отразява емоционалните промени, настъпили у героите, които са огледало на българската душа през последните 30, 40 години. Другата нишка рисува реалната история на България, променила изцяло страната ни през последния половин век.
В книгата могат да бъдат разпознати някои от най-дискутираните и драматични типажи на съвремието ни. Зад много от тях се крие прототипа на съвсем реален човек, който лесно може да бъде разпознат. Тук ще бъде открит типичният комунист идеалист, комунистът лицемер, съвременният български мафиот, демократът, интелектуалецът, държавният служител от най-ниския до най-високия пост и всички те - преплетени в една реалистична и интригуваща история на фона на автентична картина от съвремието ни. Авторката не е застанала на страната на нито един от типажите, а по-скоро е изследвала причините, превърнали тези хора в онова, което са. Всички те са рожби на обществото ни, мъниста от огърлицата на историята ни, сама белязала необратимо съдбите им.
Романът прави анатомичен разрез на човешката душа, като анализира факторите, които я променят, нейните страхове, мечти, илюзии. Книгата търси пътя към човешкото щастие и болка, като философски интерпретира избора на съвременния човек и последиците от него. Книгата дава един оригинален прочит на най-новата българска история, като търси причините за рухването на Комунизма като идеал, настъпилата душевна и икономическа криза на нацията ни, трудния преход към пазарна икономика и демократично общество. Самата авторка твърди, че книгата и не е за всеки, а само за онези, преминали през водовъртежа на живота, замаскиран от собствените им илюзии и осъзнали крещящата нужда да търсят себе си, като личности и съвременници на драматичното време, в което живеем. Романът е отразил автентичните исторически събития, като в него може да се намерят факти и подробности, непубликувани до момента. Паралелно с това, авторката преплита в сюжета ценни анализи и разсъждения за промените, настъпили и в обществото ни.
Романът е обединил няколко типични човешки истории от най-новата ни история. Авторката е търсила мотивите за поведението им, изследвайки техните мечти, болка, илюзии. Тук няма лоши и добри, а просто хора, било то на върха или на дъното, с техните копнежи, слабости и страхове. Дори и най-големият предстъпник е представен от чисто човешката му страна, а накрая читателят ще има възможността сам да реши кой е лош и кой добър, съобразно собствените си разбирания.
Анатомия на илюзиите е книга за Човека, Народа, Историята, оцветени в багрите на вечните илюзии за Любовта, Надеждата, Господ, Щастието и стремежа към Съвършенството”. Людмила: “Опитвам се никого да не виня. Никого не оправдавам. Аз търся само причините защо е това, което е.” – твърди авторката. А за дневника на “Един комунист” казва: “Дневникът на Един комунист” е огледало на душата на всички онези идеалисти, опитали се да градят един нов свят, с много любов и пот на челото, в средата и края на миналия век. Романът е построен на база фактология из мемоарите на дядо ми, които така и не успяха да бъдат издадени, поради разногласия между синовете му. Предала съм неговите емоции, мечти, надежди, страхове. Посочените исторически факти и събития в Дневника са абсолютно автентични, съобразно мемоарите. Думите обаче, не са негови, а мои. Синтезирала съм само онова, което съм счела за ключово за времето от 200-те машинописни страници, завещани от дядо ми за България. На Комуниста от страниците на романа ми не съм гледала като на моя дядо, а като на един знаков човешки пример от епохата. Този дневник е на една реално живяла душа в хилядите тела на нашите баби, дядовци, майки и бащи.”
Структурата на романа е нестандартна, допълнително подсилва въздействието на една от водещите идеи за избора, който правим в живота. Ефектът е постигнат, като е използван модела на “Огледалния двоен край”. Животът на Борис и Анна е показан как би протекъл и в двата случая, в зависимост от това дали избират да останат заедно при фаталната си среща на плажа през 1989г., или да се разделят. Друг оригинален ефект, който авторката е използвала, са страниците на дневника, преплетен в сюжета на романа. От една страна това са три дневника на три различни лица. От друга, всеки следващ дневник е отговор на предишния или в крайна сметка един живот, който е можел да протече по три различни начина. Целият роман е базиран на историите на души, не на хора. И от тяхната болка и щастие може да учи читателят.
|
