|
Нашата
препоръка |
|
Nexus. Кратка история на информационните мрежи от Каменната епоха до ерата на изкуствения интелект
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Хаджи Станьо хаджи Станчов (Врабевски). В лабиринтите на историческата памет
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Ататюрк. История на идеи
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Автопортретът ми като журналист и дипломат
|
|
Автор: Стефан Бочев
Раздел: Български мемоари и биографии, НАМАЛЕНИ КНИГИ Издателство:
Фондация „Комунитас”
Народност: българска ISBN: 9789549992038
първо издание, 2009 год. меки корици,
332 стр.
Цена:
10,00 лв
Прикачен файл:
|
"Автопортретът" на Стефан Бочев (1910–2002) е забележително интелигентен и чувствителен поглед към едно историческо време (1929–1945), компресирало до възможния предел съдбовни икономически, политически и военни сътресения. В книгата живо, колоритно, забавно, на редица места с великолепна самоирония, са разказани впечатленията на автора от следването му в Швейцария, Обществото на народите и работата му в българската дипломатическа служба до 1945 г. Персонажите в нея са известни и не толкова познати имена от българската история. Спойката идва от разсъжденията и обобщенията за нашето минало, съчетаващи познание, житейска мъдрост и благородството на един много видял и преживял човек.
Стефан Бочев е автор на "Белене. Сказание за концлагерна България" (1990; 1999), останала ненадмината проза за българската лагерна, и изобщо комунистическа, действителност.
Стефан Бочев, „Автопортретът ми като журналист и дипломат”, изд. „Фондация
Комунитас”, С., 2009, цена 14 лв.
Автопортрет на един изключителен човек, тази книга ни въвежда в сложните времена
преди и по време на Втората световна война – в годините между 1929 и 1945. За автора това са години на учение с журналистическа практика в Цюрих и Женева, дипломатическа служба в Рим, Стокхолм и Берн, срещи с политици, артисти и дипломати, осмисляне на сложно сплитащото се време. Вместо да остане в свободния свят, Стефан Бочев избира да се върне в родината, за да преживее ада на Белене и да напише своето „сказание за концлагерна България”.
Из "Литературен вестник" |
|
|