Наричат го „бащата на руския спецназ“, „богът на диверсиите“, „войник на столетието“. Полковник Старинов е роден през 1900, почива като столетник през 2000 година. Воюва в четири войни: Гражданската в Русия, Испанската гражданска, Зимната с Финландия, Втората световна... По военно образование е инженер-сапьор, но бойната му специалност е експерт по диверсионни действия. А като добавим личните и служебни срещи с маршалите Тухачевски, Ворошилов, Тимошенко, Шапошников, Малиновски, Конев, с Никита Хрушчов, Долорес Ибарури, Йосип Броз Тито, Михаил Колцов, Ърнест Хемингуей, става ясно, че спомените на такъв човек за най-драматичните събития на ХХ век са изключително свидетелство.
22 юни 1941 го заварва на направлението на главния удар на немската група армии „Център“. Полковник Старинов участва във всички следващи тежки сражения: край Могильов, Минск, Киев, Харков, в отбраната на Москва, в боевете край Ростов на Дон. Оттук до края на войната той неизменно е „заместник по диверсиите“ – в Централния партизански щаб, в Полския партизански щаб и в съветската военна мисия при щаба на маршал Тито в Югославия.
Мемоарите на полковник Старинов излизат в пълния си вид едва през 1997–1999 година. И независимо че носят идеологическата щампа на времето си, те веднага грабват вниманието. Защото Иля Старинов е имал щастливата съдба да е винаги там, където се случват най-драматичните събития...
|
