ТЪЙ КАТО МЛАДО СИНЬОТО ОТ ПЛАНИНАТА Е УМРЯЛО
Тъй като младо синьото от планината е умряло
нужно е да тръгнем. Преди да бъдем лакомо убити
всред здрачовете на големия град. Преди
нерадите тълпи от линиите на метрото да залеят
храма на Слънцето, окончателно пленя ван и от
нощите на влаковете, нужно е да тръгнем. Голи и
сурови. Несравними. И на тръгване да питаме за
нас, да разследваме за нас, да преслушваме за нас,
да си спомняме за нас самите дали може би се е
живяло, и че сладка самота ни отвръща в тягостно
сбогуване.
PUESTO QUE EL JOVEN AZUL DE LA MONTAÑA HA MUERTO
Puesto que el joven azul de la
montaña ha muerto, es
preciso partir.
Antes de ser golosamente asesinados en los
crepúsculos de la gran ciudad. Antes de que las
muchedumbres tristes de los metros invadan el
templo del Sol, definitivamente seducidas por las
noches de los trenes, es preciso marchar. Desnudos y
ásperos. Inigualables. Y al partir preguntar por
nosotros, indagar por nosotros, auscultar por
nosotros por nosotros mismos recordar si tal vez se
existió, y que una dulce soledad nos responda en
grave despedida
