|
|
| Нашата
препоръка |
 |
|
Смирна в пламъци. Гибелта на османската метрополия през 1922 г. и последствията за Европа
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Думи за езика
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Шекспир: мъжът, който плаща наема
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| Българските вълшебни сакрални приказки
|
 |
Автор: Спас Мавров
Раздел: Езотерика, духовни учения
Издателство:
Данграфик-Варна
Народност: българска
ISBN: 9789549418415
първо издание, 2009 год.
меки корици,
336 стр.
Цена:
14,00 лв 
Прикачен файл:
|
В тази книга Мавров прави колобърски анализ на сакралните български корени на приказното творчество в 14 световноизвестни приказки. Сред тях са „Снежанка и седемте джуджета”, „Буратино” и унгарската „Котката”. В нея той обяснява разликата между окултист и езотерик. Първият си служи със силите на природата, а вторият – с мощта на съзнанието си.
За изследователска дейност върху приказките може да се говори едва от един век, като започнем от най-старата школа на митологичната приказка -преразказите на братята В. и Я. Грим. Заслугата им с огромна, не само защото са ги записали, а защото се придържат към древните митове, опитвайки се да възстановят представите и вярванията на древността, както коректността да обяснят отклоненията, които са направили в интерес красотата на разказа. Според нас е напълно погрешна внушаваната ни истина, че приказките пресъздават предимно картината на индоевропейската религия, че те идват от Изтока и постепенно завладяват Запада. Това твърдение е едно от най-порочните от съвременна научна позиция, защото приказното творчество е безгранично и всепроникващо, тоест намираме го сред всички народи, по всички краища на света. Изказаното мнение се доказва от приказката „Снежанка и седемте джуджета" която е българска, но преразказана от братя Грим, сменя своя произход. Тя спада към цяла серия сакрални български вълшебни приказки. Тази поредица от приказки принадлежи на устното предание на българската колобърска традиция - твърдение, което ще докажем в процеса на анализите в този труд.
Ние застъпваме позицията, че всички вълшебни приказки имат единен древен корен, интерпретиран у народите и оформен със свой характерен етносен облик. Есенцията, коренът на приказката обаче се е запазил навсякъде.
|
|
|
