Замисълът на тази книга е вдъхновен от самия Фуко, от “Археология на знанието”. Това, което Фуко говори за генеалогията на модерната душа като затвор за тялото, за паноптизма като обобщена технология на властта, за тялото, което е проникнато от тази власт и т.н.
Проблемът за модерното публично пространство не е проблем на Фуко в “Надзор и наказание”; това е проблем, който той – проследявайки оттеглянето на наказанието от публечното пространство – загърбва, обръщайки се към десциплинарните технологии на властта в затвора и казармата, в болницата и училището, към тяхната генеалогия и към тяхното разпространение навсякъде в модерното общество, така че то да се окаже - като общество – дисциплинарно.
