В тази книга - през призмата на релацията „метрополия" (Унгария): генератор и духовен център на унгаристиката, и „периферия" (България) - реализирам своеобразна „транслация" на унгарските ценности в другоезичната среда и култура. В подобен план става дума за гледната точка, съгласно която днес функционира българската унгаристика: „отвън" (във връзка с критериите на унгарската култура и наука) и „отвътре" (във връзка с потребностите на българската духовна среда).
Проучванията ми са посветени главно на литературната унгаристика - преди всичко проблемите на превода и рецепцията на унгарската литература в контекста на тяхното историческо и теоретическо осветляване; трансформацията на унгарската художествена творба в български условия. Наред с това проследявам и систематизирам преведените у нас художествени образци, с подчертаване на отделни знакови имена и творби в рецепционния процес. Принципно важни в този аспект са проучванията ми на унгарската национално обагрена лексика и нейното „пречупване" в новата чуждоземна среда, както и пресътворяването на унгарските художествени заглавия. С оглед на унгаристичната проблематика във фокуса на моя изследователски интерес са още транскрибирането на унгарските имена според законите на българския език, методическите проблеми на университетското обучение в специалността „Унгарска филология" в България и пр. Разглеждам и въпроси от типологическо естество в развитието на унгарската и българската литература в по-ново време, и като рамкирам историческите координати. В този план централно място в моята книга заема въпросът за периодизацията на унгарската литература, с оглед на новите квалификационни модели, но и на българския контекст.
