|
|
| Нашата
препоръка |
 |
|
Принос към историята на Трявна и Тревненския край
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
История на Венеция
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Животното, което следователно съм
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| Моята твоя любов/Второ сърце - комплект
|
 |
Автор: Федя Филкова
Раздел: Българска съвременна поезия, НАМАЛЕНИ КНИГИ
Издателство:
Сиела
Народност: българска
ISBN: 9789542803
първо издание, 2009 год.
меки корици,
108 стр.
Цена:
5,00 лв (2.56 €) 
Прикачен файл:
|
Книгата е номинирана за Национална награда за поезия „Иван Николов” - 2009 г.
"Моята твоя любов" е книга, посветена на поета Николай Кънчев (1936-2007). Стихотворенията на Федя Филкова са своеобразен лирически дневник за един съвместен житейски и творчески път, внезапно прекъснат от смъртта. Книга за любовта и поезията, за радостта и тъгата през годините, за живота заедно с някого. И за самотата после, когато единият вече го няма.
Новите стихотворения на поетесата Федя Филкова, събрани в книгата "Второ сърце", са отново стихотворения на предела: на предела на несигурните прегръдки помежду ни и на предела на думите. Поезия, в която "стаите на любовта са пространства на свободата", но и в която "природата си отива и сандалите й тъжно проблясват".
Федя Филкова, "Моята твоя любов", "Второ сърце", изд. "Сиела", С, 2009.
Две книги - съединени, но и разделени, взаимно огледани една в друга, но и леко извърнати по посока на безкрая. Първата е посветена на Николай Кънчев - големият поет и съпруг на Федя Филкова. "Моята твоя любов" е виртуозна прощална композиция, която обаче знае как да отлага края - чрез изпълване на празнотата с думи, които надмогват всяко изкушение на сантименталността и пеят за другите имена на любовта, за техните загатнати силуети под повърхността на езика. Тази първа книга пази любовта към Николай Кънчев така както той пазеше тялото на чистата поезия. Втората книга е "Второ сърце" - второто сърце е миналото, казва текстът. Но стиховете от нея не живеят с миналото - само го разтварят като книга пред погледа на настоящето, което става все по-крехко. Минималистични стихове - изтъняващи в несигурността на ронливото битие. Две книги -като двоен вик и двойна тишина.
Из „литературен вестник”
|
|
|
