„Разузнаването като професия има чисто състезателен характер - в смисъл, че успехите му по стойност са равни на олимпийски и световни победи. Липсва обаче класирането по медали, както и славата, полята с шампанско върху почетната стълбица под разветите национални знамена. Най-често наградата е няколко грама олово в сърцето или забравата. Но убийството не е в нашия занаят, водещ е интелектът. А той е продукт на много знания."
Във втората книга от поредицата „Не за себе си" Петър Христозов разказва главно за задачите си в България, свързани с научно техническото разузнаване, за използването на екстрасензорните възможности на човека и биологичното оръжие в годините на Студената война.
