Въпреки хилядолетното изследване на Аристотеловата „Реторика", това негово произведение неправилно се отнася към теорията за ораторско изкуство.
В „Реторика" Аристотел изгражда метод, предназначен за слушателя (а не за оратора) като събеседник във философския диалог, с цел достигане до вярно и непротиворечиво мнение за същността на събитията, минали и бъдещи, по логически начин.
Като метод реториката открива необходимия убедителен довод с цел изграждане отговора на слушателя като събеседник в диалога, чрез който той утвърждава като правилен или отхвърля като неправилен проблема за същността на мнението, изразен от оратора на определен етап от диалога. Методът реторика регламентира логическото извеждане на този довод от слушателя при изграждането на реторическия силогизъм (ентимема) и така утвърждава правилния начин на разсъждение при формулирането на отговора в процеса на съвещаване или при спора.
В тази книга са разгледани трите рода и трите вида реторика, обосновани от Аристотел в „Реторика", което представлява основна част от трактата, и които все още са недостатъчно анализирани поради това, че родовете и видовете реторика неправилно се отъждествяват с родове и видове красноречие.
Двата метода, диалектика и реторика, изграждат цялостно завършена система, регламентираща логическия начин на разсъждение на основата на мнението, означена като диалектическа логика.
Книгата е предназначена за всички, на които тази проблематика не е чужда.
