Свободните изкуства и Средновековието, Олег Георгиев, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009

Свободните изкуства и Средновековието

Автор: Олег Георгиев
Раздел: Средновековна философия, Философия - български автори
Издателство: УИ „Св. Климент Охридски”
Народност: българска
ISBN: 9789540728100
първо издание, 2009 год.
твърди корици, 302 стр.
Цена: 15,00 лв

Прикачен файл:

Книгата е с резюме на английски език

Доц. ОЛЕГ ГЕОРГИЕВ е преподавател по средновековна философия и философия на образованието в Софийския университет „Св. Климент Охридски". Научните му изследвания са и в областта на история на философията, философия на културата, философска антропология др. Доктор е на философските науки с дисертация на тема „Знаковата изразност на свободните изкуства в европейското Средновековие” (2009), Публикува монографиите „Философия и образованост” (в съавт., 1990), „Изследвания върху индивидуалността в европейското Средновековие” (1998), „Средновековна образованост” (2002), учебника „Философия за 11. клас” (в съавт., 2001). Има около 30 студии и статии в наши и чужди издания. Специализира (2001, 2004, 2007) в Свободния университет в Берлин при проф. Фриц Вагнер в Семинара по средновековна латинска литература. Член на Българската философска асоциация, на Българското общество по средновековна философия, на световната мрежа „Философи на образованието" и др.

„Дирейки специфичен философски ракурс към темата, Олег Георгиев напълно основателно е избрал да подходи към свободните изкуства откъм тяхната „знакова изразност". Такъв подход към духовните феномени на европейското Средновековие е напълно оправдан, доколкото самият универсум на средновековния човек - както се знае - е изграден не натурално, не от глухонеми „предмети”, а от предмети-със-смисъл, от значещи и натоварени с определена мисия в контексти на всеобщия божествен план предмети, сиреч символи.”
Проф. дфн Цочо Бояджиев

„Това е първото цялостно изследване върху природата и съдържанието на свободните изкуства през Ранното средновековие. Голямата заслуга на текста е тъкмо в мисленето на този период през собствените му норми, промислянето му през една от фундаменталните за него познавателни сфери - тривиума, и по-специално лидиращата периода граматика във връзката й с диалектиката.”
проф. дфн Георги Каприев