Николай Генчев (1931 – 2000) е роден в гр. Николаево, Старозагорско. През 1956 г. завършва специалност "История" в Софийския университет "Св. Климент Охридски", където от 1959 г. е асистент по "История на България" в Историческия факултет. От 1971 г. е професор, а през 1978 г. получава и степен Доктор на историческите науки за дисертацията си на тема "Франция в българското духовно възраждане". От 1989 г. е член кореспондент на БАН. През периода 1975 – 1982 г. е декан на Историческия факултет, а от 1991 до 1993 г. е ректор на Софийския университет. По негова инициатива и ръководство през 1981 г. е създадена катедра по История и теория на културата във Философския факултет, която от 1986 г. прераства в "Център по културология". През 1989 г. за цялостен принос в европейската култура му е присъдена Хердерова награда. Проф. Н. Генчев е автор на над десет монографии, на стотици студии и статии, както и на неизброими публицистични изяви.
