|
Нашата
препоръка |
 |
Смирна в пламъци. Гибелта на османската метрополия през 1922 г. и последствията за Европа
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
Думи за езика
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
Шекспир: мъжът, който плаща наема
|
|
|
|
|
 |
|
|
|
|
Ad acta
|
 |
Автор: Патрик Оуржедник
Раздел: Чешка литература Издателство:
Прозорец
Народност: чешка Преводач: Йорданка Трифонова ISBN: 9789547336407
първо издание, 2009 год. меки корици,
142 стр.
Цена:
9,80 лв
Прикачен файл:
|
Писател, преводач, енциклопедист, шахматист, космополит от чешки произход, живеещ в Париж, Патрик Оуржедник (р. 1957) е познат на българския читател с книгите "Europeana. Кратка история на ХХ век" и "Подходящ момент, 1855".
В новия си роман "Ad acta", или "Към дело", авторът забърква саркастичен микс от престъпления (изнасилена студентка, самоубила се пенсионерка, наръгана млада жена) и възмездия, разиграващи се днес, в наши дни, когато "каква ли не измет нахлува в Европа". Главно действащо лице в романа е езикът, оркестриран в целия диапазон на стиловите и жанровите регистри – от иронията до патоса, от хумора до екзалтацията, от вулгарното до възвишеното, от рекламите до надгробните надписи. Авторът не само играе с езика, но приканва и читателя да стане съучастник в "играта на стъклени перли".
Макар че действието се развива сред пражки пенсионери, Патрик Оуржедник стига до горчиви заключения за човешката природа въобще.
Патрик Оуржедник, " Ad acta ", превод Йорданка Трифонова, ИК "Прозорец", С, 2009, цена 9,80 лв.
Известният и с други преводи на български Оуржедник разиграва позорното близко минало и Вулгарното настояще на Чехия чрез екзотична и саркастична смес от пародиращи се Взаимно събития (част от тях впрочем престъпления: изнасилвания, пожари, странни самоубийства - като основните жанрови характеристики на кримката са на свой ред пародирани). Героите - извеяни пенсионери и вманиачени ченгета — разиграват своеобразен театър на абсурда, движен от баналностите и обсесиите на едно блудкаво, некадърно ежедневие; а езиковите парадокси дописват тази присъда над буламача Чехия плюс комунизъм плюс извечната човешка глупост.
Из „Литературен вестник”
|
|
|