Критическото наследство на българския модернизъм, том 2, Сборник, БАН институт за литература, Боян Пенев, 2009

Критическото наследство на българския модернизъм, том 2

Автор: Сборник
Раздел: Литературна критика, литературознание, Езикознание, лингвистика, семиотика, филология
Издателство: БАН институт за литература, Боян Пенев
Народност: българска
ISBN: 9789548712521
първо издание, 2009 год.
меки корици, 388 стр.
Цена: 15,00 лв

Съставители и редактори Едвин Сугарев, Елка Димитрова, Цветанка Атанасова

Съдържание:
1. ЕСТЕТИЧЕСКИ И СТИЛИСТИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ
Иван Ст. Андрейчин. Анекдот и символ („Из нов път", 1907)
Димо Кьорчев. Литературната критика („Слънчоглед", 1909)
Иван Радославов. Градът („Наш живот", 1912)
Николай Райнов. Изкуство и стил („Везни", 1919)
Гео Милев. Фрагментът („Везни", 1919)
Чавдар Мутафов. Пейзажът и нашите художници („Златорог", 1920)
Николай Райнов. Източно и западно изкуство („Везни", 1920)
Николай Райнов. Симбол и стил („Везни", 1920)
Николай Райнов. Живописен и декоративен стил в разказа („Златорог", 1921)
Иван Карановски. Естетика на симбола („Парнас", 1921)
Чавдар Мутафов. Плакатът („Златорог", 1921)
Иван Радославов. Гений и школа („Хиперион", 1922)
Людмил Стоянов. Трагедията на живописта („Хиперион ", 1922)
Иван Радославов. Стил и стилизация („Хиперион", 1922)
Сирак Скитник. Тайната на примитива („Златорог", 1923)
Иван Перфанов. Природата в новото изкуство („Златорог", 1923)
Гео Милев. Музиката и другите изкуства (Алм. „Везни", 1923)
Николай Райнов. Болката на днешното изкуство („Южно небе", 1924)
Гео Милев. Поезията на младите („Пламък", 1924)
Иван Радославов. Творчество и форма („Хиперион", 1925)
Янко Янев. Поезия на съзерцанието („Хроники", 1926)
Чавдар Мутафов. Двойственост в изкуството („Изток", 1926)
Чавдар Мутафов. Банално изкуство („Изток", 1926)
Кирил Кръстев. Разсъдьчна поезия („Изток", 1926)
Павел Спасов. Пулсът на времето („Хиперион", 1927)
Константин Гълъбов. Същина и задачи на литературната критика („Философски
преглед", 1929)
2. РОДНО ИЗКУСТВО
Гео Милев. Родно изкуство („Везни", 1920)
Иван Радославов. Общочовешко или национално изкуство („Хиперион", 1922)
Ботьо Савов. Скитско и славянско в българската литература („Хиперион", 1924)
Моис Бенароя. Българската национална душа („Хиперион", 1925)
Константин Гълъбов. На Велика Сряда („Изток", 1926)
Константин Гълъбов. Към младежта („Изток", 1926)
Атанас Илиев. Зовът на родината („Изток", 1926)
Константин Гълъбов. Нашите културни задачи („Изток", 1926)
Атанас Илиев. Конфликтът между родното и чуждото („Изток", 1926)
Константин Гълъбов. Нашата култура и най-новата ни литература („Изток", 1927)
Чавдар Мутафов. Родна архитектура („Изток", 1927)
Иван Радославов. „Родно" или „чуждо" („Хиперион", 1927)
Симеон Андреев. Българският културен парадокс („Златорог", 1930)
Янко Янев. Философия на родината („Златорог", 1934)
3. МОДЕРНИЗМЪТ И БЪЛГАРСКАТА ДРАМА
Гео Милев. Театрално изкуство (Книгоизд. „Везни", 1918)
Ботьо Савов. Сцената („Везни", 1919)
Гео Милев. Народен Театър („Везни", 1921)
Исак Даниел. Българската драма („Хиперион", 1923)
Иван Перфанов. Макс Райнхард („Златорог", 1923)
Николай Райнов. Фантастичен театър („Пламък", 1924)
Людмил Стоянов. Театърът като самоцел („Хиперион", 1924)
Боян Дановски. Новата драма („Хиперион", 1926)
Людмил Стоянов. Театър и народ („Хиперион", 1926)
Моис Бенароя. „О-хо, ний си живеем" („Хиперион", 1928)
БЕЛЕЖКИ
ИМЕНЕН ПОКАЗАЛЕЦ-РЕЧНИК