Значението на проблема за заетостта на хората на възраст от 50 до 64 години се свързва с приноса им за увеличаването на икономически активните лица в страната. В перспектива той непрекъснато ще нараства на фона на намаляването на човешките ресурси и трайния стремеж за увеличаване на пенсионната възраст.
Представените тенденции превръщат в основен императив търсенето на решения за намаляване на негативните последици от застаряването на човешките ресурси, за увеличаване на тяхната заетост в производителни дейности и за удължаване на активния трудов живот на хората от 50 до 64 годишна възраст, които са със запазена трудоспособност. Едно от възможните решения на този демографски и икономически проблем с общонационално значение е създаването и разширяването на възможностите за гъвкава заетост на човешките ресурси от горепосочената група.
Гъвкавата заетост на човешките ресурси от 50 до 64-годишна възраст следва да се превърне в приоритет както за държавната, така и на фирмената политика. Неговото изпълнение изисква познаването на характеристиките на тези хора като обособена група, на потенциала на пазара на труда за разкриване на гъвкави работни места и на нагласите и визията на работодателите за задържане и развитие на човешки ресурси посредством използването на социално отговорни практики за гъвкава заетост.