История на катедралния храм “Рождество Пресветия Богородици”, Елена Налбантова, Военно издателство, 2009

История на катедралния храм “Рождество Пресветия Богородици”

Автор: Елена Налбантова
Раздел: География, пътеводители, Османски период и Българско възраждане, Антикварни книги
Издателство: Военно издателство
Народност: българска
ISBN: 9789545094217
първо издание, 2009 год.
меки корици, 182 стр.
Цена: 14,00 лв

Прикачен файл:

Историята на храма "Рождество Пресветия Богородици" във Велико Търново условно може да се раздели на няколко периода, което правя тук за по-голяма прегледност, а и за да откроя по-ясно разликите в духовните, социалните и естетическите функции, с които той присъства в живота на града в продължение на няколко столетия.
Легендите и предположенията свързват началото на църквата с времето на Втората българска държава. Възкръснала след първите векове на османското господство, от края на XVIII в. тя е религиозен център на едни от най-заможните и овластени жители на някогашната столица. Пред нейните икони са се изповядвали и заклевали съзаклятниците в Гръцката завера през 1821 г. и във въстанието на Велчо Джамджията през 1835 г. От 1843 до 1913 г. тя е една от6-те култови сгради, построени в Търново от най-забележителния български архитект на XIX в. Никола Фичев. След Освобождението "Рождество Пресветия Богородици" е катедралния храм на Търново, посрещал под куполите си главнокомандващия руската армия през 1877-1878 г. княз Николай Николаевич, княз Александър Батенберг и цар Фердинанд, бил е място за проповед и служение на няколко търновски архиереи, сред които най-напред на митрополит Климент (Васил Друмев). Претърпяла катастрофалното земетресение от 1913 г., което унищожава до основи шедьовъра, създаден от Кольо Фичето, след продължителен период на събиране на средства църквата се преобразява в най-големия храм в града - уподобявай по красота с храм-паметника "Александър Невски" в София и изографисан от едни от най-големите български художници, които, като покриват неговите стени не само с религиозни фрески, но и със сюжети от българската история, го нареждат сред най-забележителните паметници на българското зографско изкуство от средата на XX в.