История на Народна република България, Сборник, Институт за изследване на близкото минало, Сиела, 2009

История на Народна република България

Автор: Сборник
Раздел: Българска съвременна история, Антикварни книги
Издателство: Институт за изследване на близкото минало, Сиела
Народност: българска
ISBN: 9789542805861
първо издание, 2009 год.
твърди корици, 716 стр.
Цена: 100,00 лв (51.13 €)

Прикачен файл:

Режимът и обществото

Под общата редакция на Ивайло Знеполски

Днес, двадесет години след падането на комунизма, към акумулирането на необходимата критична маса от мемоарна литература се прибавят и възможностите за все по-широк достъп до партийния и държавния архив, както и полезната за работата на историка времева дистанция. В своята съвкупност изброените фактори позволяват да се обособи нов дял в съвременния летопис - историята на Народна република България.
Книгата се стреми да предложи сравнително пълна картина на най-важните моменти и аспекти от историята на Народна република България без претенции да ги изчерпва. Авторите не се съмняват, че тя ще продължи да се пише, да се разширява и задълбочава, въвличайки нови, ненамерили място аспекти: формите на съпротива срещу режима, концлагерите, емигрантските организации и тяхната активност, правото и съдебнатам система, външната политика на комунистическата държава, процеса на отделяне на обществото от режима и не на последно място - историята на всекидневния живот. ...Празноти, които с времето ще се запълват. Книгата става реалност с надеждата, че основната задача на труда е постигната, а тя е: наред със стремежа за изчерпателност и задълбоченост, задаването на изследователска позиция и използването на изследователски методи, които във висока степен да гарантират все по-точното представяне и оценка както на основните контури на комунистическия феномен, така и на придаващата му плътност събитийност.

СЪДЪРЖАНИЕ

І. ТОТАЛИТАРИЗМЪТ – ИЗ ИСТОРИЯТА НА ЕДИН НЕЗАВЪРШЕН ДЕБАТ (Ивайло Знеполски)

1. Кратка история на възникването и употребата на понятието тоталитаризъм
2. Късните български употреби на понятието тоталитаризъм
3. Класическите теории за тоталитаризма
4. Националсоциализмът и комунизмът в сравнителна перспектива: дебатите
5. Тоталитарната теория и късния комунизъм в страните от Източна Европа
6. "Обиконовен комунизъм" - тоталитарният стремеж към органично общество

II. ПОЛИТИЧЕСКАТА ПРИРОДА И ПОЛИТИЧЕСКАТА ИСТОРИЯ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ: 1944-1989г.

1. Пътят на комунистическата партия към властта: 1939-1954 г. (Даниел Вачков)

1.1 Установяване на Отечественофронтовска власт в България
1.2 Противоречия сред управляващите и оформяне на опозиция на режима
1.3 Изостряне на обществено-политическите борби в страната
1.4 Свикване на Велико народно събрание и ликвидиране на опозицията
1.5 България на "чистия" сталинизъм (1947 - 1953)

2. Политическото развитие на България между 50-те и 80-те години на ХХ век (Михаил Груев)

2.1. Процеси на «плахо размразяване» на режима след смъртта на Сталин
2.2. Априлският пленум на ЦК на БКП през 1956г. и неговите последствия
2.3. Налагане на абсолютната власт на Тодор Живков
2.4. Фракционни борби и заговори в БКП през 60-те и началото на 70-те години
2.5. Казионните организации
2.6. «Живковата» конституция от 1971г. и новият култ към личността на лидера
2.7. Обществото
2.8. Горбачовата «перестройка», късното българско дисидентство и краят на Живковия режим

3. Еднопартийната система: БКП и управлението на страната (Александър Везенков)

3.1. Организация и функциониране на Българската комунистическа партия
3.2. Партийният контрол върху държавните институции и «обществените организации»
3.3. «Ръководната роля на БКП» - между откритото демонстриране и умелото прикриване

4. Държавна сигурност: опората на комунистическата държава (Момчил Методиев)

4.1. Структура и задачи на Държавна сигурност
4.2. Разузнавателни управления
4.3. Контраразузнаване и политическа полиция
4.4. Неоперативни управления
4.5. Организация на работата в Държавна сигурност
4.6. Държавна сигурност и комунистическата държава

III. СТОПАНСКИЯТ ЖИВОТ В НРБ – ЦЕЛИ, ПРИНЦИПИ И ПОСЛЕДСТВИЯ

1. Икономиката на комунистическа България: 1944 – 1962г. (Даниел Вачков)

1.1. Следвоенната икономическа криза и началото на дълбоки преобразования в българското стопанство
1.2. Съветизация на българската икономика
1.3. Промени в сталинския стопански модел и прояви на нови кризисни явления

2. Икономиката на комунистическа България: 1963 – 1989г. (Мартин Иванов)

2.1. Икономическите реформи (1963-1968)
2.2. Реформите сурогати (1968-1976)
2.3. Втората криза с външния дълг (1973-1978)
2.4. Новият икономически механизъм (1979-1980)

3. Колективизация и социална промяна в българското село през 40-те и 50-те години на ХХ век (Михаил Груев)

3.1 Установяване на съветския колхозен модел в българското село
3.2 Инструменти на въздействие върху селячеството
3.3 Първата масовизация на колективизацията
3.4 Селската съпротива
3.5 Временно затишие
3.6 Последната масовизация

4. Демографски тенденции и процеси в България в годините след Втората световна война (Михайл Груев)

4.1. Демографският преход
4.2. Естествен прираст
4.3. Еманципация, пронатализъм и репродуктивна политика
4.4. Механичен прираст
4.5. Процеси на урбанизация
4.6. Урбанистичната политика

IV. ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЖИМ И СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА В НРБ

1. "Консенсусната диктатура" и социалната й база (Ивайло Знеполски)

1.1 Мистифициране на социалните отношения
1.2. Капсулиране на новите елити. Политическата корупция като фактор на установяващия се консенсус
1.3 Уточняване границите на консенсуса
1.4 Затваряне в «арената на всекидневието». Групови и индивидуални стратегии за включване в консенсуса
1.5 Социална политика в «служба на народа»
1.6 Социални придобивки и социално корумпиране на масите
1.7 Справедливостта и солидарността в капиталистическата и комунистическата "държава провидение"

2. Комунистическата идеолгия, социална структура и социални неравенства в България (Петя Кабакчиева)

2.1 Как се дефинират властовите неравенства от българските комунистически лидери след 1944 г.: Георги Димитров, Вълко Червенков, Тодор Живков
2.2 Икономически измерения на неравенствата – социална диференциация съобразно различията в доходите. Класификационно структуриране на групите
2.3 Има ли бедност при комунизма?
2.4 Социологическите класификации на групите
2.5 Има ли средна класа при комунизма?
2.6. Идеологическо конструиране на групите и доходите
2.7 Невидимите в официалните документи неравенства - за един бъдещ текст
2.8 Кратка равносметка

V. ОТ «ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗЪМ» КЪМ НАЦИОНАЛИЗЪМ. КОМУНИСТИЧЕСКИЯТ РЕЖИМ, МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС И ПОЛИТИКАТА КЪМ ЕТНИЧЕСКИТЕ И РЕЛИГИОЗНИТЕ ОБЩНОСТИ (Чавдар Маринов)

1. Македонският въпрос в комунистическа България

1.1. Проектът за южнославянска федерация
1.2. «Македонизацията» на Пиринския край и нейното преразглеждане
1.3. Българо-югославската полемика по македонския въпрос (1960 – 1980)
1.4. Македонският въпрос: наука и пропаганда

2. Политиката към етническите и религиозните общности в комунистическа България

2.1. Националното хомогенизиране на българоезичните мюсюлмани (помаци)
2.2. «Приобщаването» на турското население
2.3. «Възродителният процес» и «голямата екскурзия» (1984 – 1989)

3. «Единната социалистическа нация»

VI. КУЛТУРНА ПОЛИТИКА И КУЛТУРНИ ПРАКТИКИ

1. Културната политика по времето на комунизма - партийно ръководство, идеология, институционални режими (Иван Еленков)

2. Социалистическият реализъм в литературата и културата на НРБ и неговите проблематични алтернативи (Пламен Дойнов)

2.1. Фази на социалистическия реализъм
2.2. Фази на алтернативността

3. Монументалните репрезентации в пропагандата на комунистическия режим в България ( 1944-1989) (Николай Вуков)

VII. ИЗСЛЕДВАНЕТО НА КОМУНИЗМА: ИЗВОРИ, ПОДХОДИ, МЕТОДИ

1. Историческата наука в България през епохата на комунизма: институционална организация и функции (Иван Еленков)

1.1 Институциите за производство на исторически знания – основни сведения за развитието им до края на режима
1.2. Политическите проекти за пренаписване на българската история и влиянието им върху институциите за производство на исторически знания
1.3. Почини и форми на преусвояване на историческите знания, спрямо актуалния политически контекст
1.4. Още веднъж за политическите проекти за пренаписване на българската история и влиянието им върху институциите за производство на исторически знания

2. Устната история и архивната революция: изучаването на Близкото минало като научна задача, политически жест и морален дълг (Даниела Колева)

2.1 Що е устна история?
2.2 Посткомунистическата устна история
2.3 Специфика на устните източници
2.4 Устните източници – начин на употреба

3. Българският комунизъм в историографията (Румен Даскалов)

3.1. Девети септември
3.2. «Народната демокрация» (1944 – 1948)
3.3. Социализмът в развитие
3.4. След социализмът за него