Всяка изминала година от смъртта на Мераб Константинович Мамардашвили (1930-1990) бележи както географско разширяване, така и интелектуално задълбочаване на изследванията върху неговото философско творчество. В същото бреме говоренето за неговата личност и за социалния му образ на мислител сякаш все още не се е освободило от патоса, характеризиращ разказите за богове и герои. Оприличаван на Сократ заради външния си вид, но и заради начина си на философстване, поставян редом с Платон и Кант заради аналитичните си способности, възприеман като жрец на свободната мисъл и свободното слово, що за личност и мислител е Мераб Мамардашвили?
Авторът на настоящата книга защитава тезата, че става въпрос за естествено свободен човек и за траещо във времето лично усилие - усилието да живееш автентичния живот на съзнанието, чиято онтологична структура се крепи върху способността да виждаш самите неща, устоявайки на изкушението да ги гледаш през призмата на идеи. То започва там, където „аз мисля" поеме риска да се освободи от опредметените форми на мисълта, за да застане лице в лице със света.
