20 сръбски поделби. Сърби против сърби, Душан Ковачевич, Агата-А, 2009

20 сръбски поделби. Сърби против сърби

Автор: Душан Ковачевич
Раздел: Балканска художествена литература
Издателство: Агата-А
Народност: сръбска
Преводач: Мария Йоанна-Стоядинович
ISBN: 9789545400650
първо издание, 2009 год.
меки корици, 248 стр.
Цена: 14,00 лв (7.16 €)

Прикачен файл:

В България (както в Европа и Америка) Душан Ковачевич е известен преди всичко с драматургията си и с филмовите си сценарии (Ъндърграунд, реж. Емир Кустурица). Но прозата му за съжаление е непозната.
Тези размисли, есета, разкази, реминисценции или просто щрихи от живота са всъщност майсторски литературни портрети на сръбските индивидуални и колективни недостатъци, на глупостта и заблужденията, които с абсурда си могат едновременно да разсмеят читателя, но и да го накарат да се замисли. И да осъзнае до каква степен хората са колективни творци на един безкраен механизъм, който поражда, стимулира и умножа-ва индивидуалните слабости.
Душан Ковачевич (1948 г.) е световноизвестен сръбски драматург, сценарист, белетрист и режисьор. От 1998 г. е директор на Звездара театър в Белград. Член-кореспондент на Сръбската академия на науките и изкуствата. Пиесите му са поставяни на театралните сцени в Европа, САЩ и Канада, преведени са на много езици. Носител е на множество национални и международни награди, сред които Гран при за най-добър сценарий от фестивалите в Монреал, Истанбул, Златната палма в Кан (за Ъндърграунд, реж. Емир Кустурица), номинация на Европейската филмова академия за най-добър сценарий за 2003 г. (за Професионалистът, реж. Душан Ковачевич).

Размислите, есетата и реминисценциите от живота, съставящи томчето ни Душан Ковачевич, когото българите познават повече само като драматург (пиесите му са поставяни в Европа, САЩ и Канада и филмов сценарист („Ъндърграунд” на Кустурица) са всъщност дълбоки литературни опити за характеризираме на сръбските индивидуални и колективни недостатъци на заблудите и скудоумията, които в повечето случаи са трагикомични. Определят книгата като скръбна равносметка на цяло едно поколение.
Из „Литературен вестник”