Държавата България оневинява всеки свой представител във властта, който е уличен в педофилия. От много такива случаи няма нито един човек с обществен ранг в затвора. А точно те използват зависимостта на малките хора, за да задоволяват нуждите си - от всякакво естество. Ето затова държавата България не иска да се справи с тези престъпления - често самата тя, нейни представители са уличени. Държавата България не поиска да се самопочисти. Тя си остава махалата на греха. България е раят на педофилите - от селото с малкия дом за сираци до Парламента с неговите условни присъди.
В тази книга Карбовски и екипът му подробно разказват за битката си с педофила Кузов и добавят към тази страшна приказка десетки истории на жестокост към деца, неполучили правосъдие от българската съдебна система.
Ние сме забравили една дума, пише Карбовски. Думата, заради която е написана тази книга. Думата е жал. На все по-малко хора за все по-малко неща им става жал. Жал за каквото и да е. Не ни е жал за нищо, включително за децата ни. Това е вживотняването, процесът, след който няма да има хора наоколо. В други държави - трябва да знаете - процесът върви обратно на българските събития. Хората се очовечават успешно. Ние не. Историята и статистиката в тази книга го доказват. Времето е българският Апокалипсис. Телата на нашите изчезващи деца - българският Армагедон.
