Прочетете тази книга. В нея ще откриете истината за агентурната и дисидентска биография на Ахмед Доган. За една мирна и справедлива „борба без оръжие” на едно движение. Това, че през годините по тези въпроси доста са ви лъгали.
* Играта беше на живот и смърт.
* Бил съм готвен за много сериозни неща и съм горд, че бидейки под тяхна егида, съм човекът, който нанесе най-голям удар на тоталитарната система през последните й 13 години.
* Така че, когато говорят кой какво е направил, аз обикновено мълча. Мълча и ми е неудобно да заема позиция... Такъв удар по тоталитарната система не е имало.
* А какво през това време вие сте правили?
* Направете си труда да проверите има ли някъде в историята друг случай, когато нелегална организация да е била създавана под носа на Държавна сигурност.
* През цялото време в душата и съзнанието ми се водеше борба. Аз се чувствах морално задължен да не бъда безразличен и да направя, каквото мога за спиране на насилията и изобщо да се включа на страната, срещу която са насочени те.
* Същността (характерът) на това движение е определила и формата на борбата:
„Борба без оръжие”. Следователно Турското националноосвободително движение в България (ТНОДБ) не е терористична организация и не може да бъде окачествена като такава. Организацията ни се обявява категорично срещу отвличане на хора, задържане на заложници с политическа цел и убийствата.
* В тази организация, образно казано, умът е Меди Доганов.
* Никой от неговата организация не е поставял и няма да постави искане за автономност, защото според него родството с българите е много голямо, те са ни по-близки, отколкото турците в Турция. Организацията им не искала нищо повече освен спазване на международни актове, които страната ни била подписала, по-специално Хартата за правата на човека.
* Организацията на майските протести през 1989 г. беше реванш, и то може би най-големият реванш, който съм правил в живота си. Доволен съм, защото размерите бяха изключително големи. Трусът беше толкова голям и имаше последствия.
