ИМАМ
Тази любовна тъга, която така ми отива
И по цвят, и по кройка, даже в свободните гънки
Не си отива.
Нощем увисва на закачалката
И зачаква да засънувам. Развява с мен поли
Над покриви и дървета, прави се на свободна,
Харесва си се, има си личен живот,
Лепи стихове по вратите, пее смахнати песни,
С пелин се напива.
Придобива тяло и сянка, която денем пада
Няколко стъпки пред мен,
Разстила се да мина по нея гола
И да ме досрамее от мене си.
Тая любовна тъга
По характер е така горделива.
Почти идва време
Да и дам име.
