Авторският филм на авангардния режисьор Иван Станев Moon Lake, продуциран от Донка Ангелова, бе показан на четвърти март 2009-та на закрита прожекция. След прожекцията се проведе дискусия, част от която се появи във вестник „Култура". Някой от участниците решиха да продължат разговора върху филма с текстове и така възникна тази книга. Провокативната природа на филма предизвика разнородни интерпретации. И наистина, не е лесно да се даде словесен израз на „художественото послание", а още по-трудно е да се даде „отговор". По засипаните със скрап плажове на Камен бряг бродят млади хора. Кои се те - съвременни младежи, или първите хора на Земята, или постапокалиптични същества? Това са Орфей и Евридика, така се казват. Те се събират с други подобни в new age комуна, или в първобитно пещерно-килийно училище, или в последното място на цивилизацията. За края или за несвършването е този филм? Мрачен или ведър? Политически или абстрактен? Прекалено познат или прекалено неясен?
И все пак философският екип, създал това тълкувание, намира определени ориентири в интерпретацията. За някой постапокалиптичното е метафора за посткомунистическото (Едвин Сугарев). За други важно се оказва вписването на филма в съвременната философия - мотивите за двойника, перспективата, хоризонта, неуловимото примигване, вписано в погледа (Дарин Тенев, Камелия Спасова и Мария Калинова). Най-сетне за участниците в този разговор няма съмнение, че Moon Lake „се случва в период на стагнация" (Райна Маркова) и че с целия си технически перфекционизъм и режисьорски анархизъм той се противопоставя на господстващите модели в днешното кино.
