Studia Pontica 2 • Традиционна морска култура по българското Черноморие, Иля Прокопов, Калин Порожанов, Щелиян Щерионов, БАН Марин Дринов, НКМИ, Рал колобър, 2009

Studia Pontica 2 • Традиционна морска култура по българското Черноморие

Автор: Иля Прокопов, Калин Порожанов, Щелиян Щерионов
Раздел: Българска културология, етнология и фолклор
Издателство: БАН Марин Дринов, НКМИ, Рал колобър
Народност: българска
ISBN: 13127519
първо издание, 2009 год.
меки корици, 243 стр.
Цена: 15,00 лв

В чест на 30-годишнината на центъра за подводна археология – Созопол

Уважаемият читател държи в ръцете си едно необичайно четиво. Това е втората книжка от поредицата на Националната комисия по морска история Studia Pontica. Тя съдържа, както личи от заглавните страници, етнографски материали върху морската култура на населението от българското Черноморие през последната четвърт на XX и началото на XXI в., по-точно за периода 1979 - 2004 г., събрани при теренна работа на посочените трима автори в 16 селища. Това са с. Крапец, с. Тюленово, с. Камен бряг, с. Българево, гр. Каварна, с. Кранево, гр. Обзор, с. Емона, с. Св. Влас, гр. Несебър, гр. Поморие, гр. Созопол, гр. Приморско, гр. Китен, гр. Царево и гр. Ахтопол.
Идеята да се прави морска етнография възниква и започва да се реализира веднага със и след създаването на Центъра за морска история и подводна археология - Созопол през 1978 г., тогава известен под названието База за морски проучвания. За да няма объркване с различните названия на Центъра, през годините, по-долу е дадена неговата 30-годишна История в дати, съобщена от директора му г-жа Христина Ангелова.
Представеното за град Созопол в тази книга е с най-голям обем. От една страна, това се дължи на факта, че тук е седалището на Центъра за морска история и подводна археология, но от друга страна - обективно трябва да се отчете и да се признае, че неговото население е с най-силно запазена и жива морска традиция и култура. Не може да не се отбележи още, че жителите на големите градове и пристанища като Варна и Бургас съзнателно не са включвани в тези теренни изследвания. Това е така, защото през годините изследователите са водени от презумпцията, че като мегаполиси, в тях най-слабо може да се открие запазена жива старина. Нещо, в което вече не сме толкова убедени... И, очевидно, трябва да се съжалява за пропуснатите възможности през изминалите години. Балчик, обаче, въпреки че е третото по големина пристанище на българското Черноморие, именно като стар морски град, съвсем неоправдано отсъства от тази листа. Поради стечение на обстоятелствата - както обективни, така и субективни - това отсъствие е факт, за който няма да търсим днес оправдателни обяснения. Ето защо, си позволяваме да поднесем нашите извинения на жителите на този хилядолетен град с богата история и традиции, и се надяваме, макар и с по-късна дата и той да се включи - за да попълни празнината - в морската етнография на България. Така стои въпросът и с Шабла, Бяла...
През изминалите 30 години авторите са работили за създаването на, във и за Центъра по подводна археология - Созопол. Поради това си позволяват да посветят този уникален том на неговия 30 годишен юбилей. Несъмнено най-удобното място това да стане са страниците на изданието на НКМИ, чиито колективен член е ЦПА.
Морално сме задължени да изкажем нашата синовна признателност, благодарност и преклонение пред делата и паметта на стотиците ни информатори - обикновени морски труженици от последните десетилетия на XX и началото на XXI век.
Тази книга е и в тяхна чест!