Вторият том на сборника за „възродителния процес" представя на читателите 542 документа от фондовете на АМВнР, ЦДА и АМ ВР и осветлява от друг ъгъл събитията, чиито вътрешнополитически механизми са проследени в първия том. Документите обхващат периода от 1984 до края на 1989 г. и разкриват международните измерения на асимилационната политика, предприета от БКП по отношение на българските турци. Този сравнително малко познат аспект на „възродителния процес" включва два големи тематични кръга - външната реакция на действията на властите в България и опитите на българските външнополитически институции да защитят извършеното драстично нарушаване на правата на човека.
Документите разкриват механизмите, по които „възродителният процес" се превръща в епизод от Студената война между Изтока и Запада и очертават фона на международните отношения, извън контекста на които той не може да бъде разбран. Значително място е отделено на развитието на политическите контакти между България и Турция и оценката, която дават на „възродителния процес" държавите от двата блока, страни от Азия и Африка и редица международни организации.
Обвиненията в нарушаване на човешките права са силен удар върху международния авторитет на България. Документите недвусмислено показват, че усилията на българската дипломация да защити политиката към българските турци са безнадеждни и обречени на провал във времето, когато Студената война върви към своя край в полза на Запада, а общоевропейският процес извежда на преден план именно защитата на основните човешки права и свободи.
