Въведение в християнството” показва най-ясно неговите възгледи. Занимава с темата за съществуването, като става въпрос за нетелесното. За него се казва, че е успял да създаде рецепта за човешкото щастие. Киркегор се вълнува от темата кога човек е щастлив. Той обръща внимание на това, че човек не определя собствената си истина спрямо общовалидните норми. Според него човек може да открие истината сам, вътре в себе си. Екзистенцията е това как човек разбира съществуването, а не как друг му го казва. Според него човек е по-истински в абсурда, защото тогава индивидът е отчужден от обществото. Колкото повече обществото налага някакви общовалидни принципи, толкова повече човек става празен, аморален. Екзистенцията на човек е едно, а общовалидното – друго. Индивидуалното мислене не се отъждествява с бога, а с ограничения смъртен човек, като оттук онтологията се трансформира с индивидуална екзистенция. Той подема темата за общуването и комуникацията, като според него е добре да се ограничи фалшивото общуване. Като човешки същества ние често сме изправени пред ситуации, в които трябва да избираме между несъвместими алтернативи. Бог може да ни постави религиозни парадоксални ситуации на мъчителен избор като изпитание на вярата. Съществуват обективни проблеми, но човек не може да даде отговор какво отношение трябва да имаме към тях. Ние живеем естетично без задължения, но етичните ситуации изискват решения от нас, които са изключително важни, смята Киркегор. Най-важното според него е как човек реализира личността си и различава три вида екзистенция: естетическа, етическа и религиозна.
